Историята все още не може да даде отговор на въпроса кой пръв е открил полезните свойства на зърната на какаото и започнал да ги използва за храна. Изглежда, че това растение идва от горите на Амазонка. Следи от какао са открити в древни керамични съдове, принадлежащи на олмеките – народ, който живял на територията на съвременно Мексико. Индианците използвали пулпата от плодовете, която съдържа захар, и явно приготвяли от нея нискоалкохолна напитка. Подобна технология на места е запазена до ден-днешен.
Какаото било широко използвано и от маите. Те го ценели високо и дори го използвали като валута. Неслучайно техният бог Ек-Чуак бил едновременно покровител на търговията и на какаото. Плодовете били употребявани също и в ритуални дейности: при бракосъчетания и погребения. Напитката, изготвена от какаови зърна, имала червеникав оттенък, поради което индианците я отъждествявали с кръв. Маите добавяли към нея подправки, люти чушки и царевично брашно. Получавало се плътна, наситена смес, която била достъпна само за избрани: жреци, вождове и военачалници. Ястието се сервирало студено.
Ацтеките смятали какаото за дар от техните божества. Това било отразено много по-късно от Карл Линей, когато той дал научно описание на растението и му присвоил латинското име Theobroma, което се превежда като „храна на боговете“. Плодът се асоциирал със земята и женското начало и струвал колкото теглото си в злато: за сто зърна можело да се купи роб. Напитката можела да се консумира само от високопоставени личности. За приготвянето на какаов коктейл използвали вода, царевица, ванилия, люти чушки и сол.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
