Белите роби

Когато се говори за роби и робство, картината, която обикновено виждаме във филмите, представя цветнокожи, натъпкани в трюмовете на търговските кораби или превиващи гърбове по тръстиковите и памучни плантации. Но някак си не е прието да се говори за милионите бели роби, пленени и продавани като животни по робските пазари на Северна Африка и Средна Азия в продължение на повече от 1000 години – от VІІІ век, когато кралете от династията на Каролингите разрешават на търговците на роби да продават християнски младежи и девойки, най-вече момичета от Андалусия, та до началото на ХХ-ти век.

Особено страдали в това отношение централноевропейските и източноевропейските славяни – руси, поляци, литовци и чехи, когато ги връхлитали страховитите набези на чергарските племена от Азия. Огромно количество славянски роби били отвлечени и продадени по африканските и азиатски робски пазари. Смята се, че от ХІІІ до ХVІІ в. е бил отвлечен и заробен всеки 8-ми човек от населението на Русия. Известно е, че по време на нашествието на татарския хан Батий през 1240г. , когато ордите му достигат Прага, заробените били толкова много, че един славянски роб бил продаван на цената на връзка лук. Именно тогава думата „славянин“ – „slave“, става синоним на „роб“.