background img
май 11, 2019
401 Views

Чиму – децата на звездите

Автор:

Легендите разказват, че първият владетел на южноамериканското племе Чиму – Такайнамо, пристигнал в устието на река Моче на голям сал. Преданията не уточняват откъде е дошъл, но е известно, че владетелите в културата Чиму извеждали своето родословие към 4 звезди в съзвездието Пат (Орион).

Въобще, звездите играели твърде важна роля в живота на древната цивилизация Чиму. Главна фигура в този космически пантеон била Луната. Съзвездията се смятали за центрове на божествена енергия, посвещавали им храмове и жертвоприношения.

Чиму златна плака, показва бог Naymlap на неговата лодка. Снимка: Уикипедия

След като слезли на брега, пришълците начело с Такайнамо основали града Чан-Чан. Оттук техните наследници изпращали въоръжени отряди, за да завладяват съседни територии.

Около 1100 г. поредица от природни бедствия засегнали бреговете на днешно Перу. Сложната система от канали, която позволявала водата да се отклонява от планините на изток за напояване на посевните площи в долините Чикама и Моче, била разрушена от земетресения.

Археологически този труден момент в историята съвпада с началото на период на енергична експанзия – именно след 1100 г. керамиката и металните изделия на Чиму започват да се появяват върху почти цялото северно и централно крайбрежие на Перу. Това означава, че, изправени пред заплахата от гибел, владетелите на Чиму решили да заложат на завладяването на чужди земи. Сметката се оказала точна: армията на Чиму превземала една долина след друга и възстановявала съоръженията за напояване.

Така в продължение на триста години (1100-1400) държавата Чиму се превърнала в истинска империя, обединяваща жителите на десетки речни долини по перуанското крайбрежие.

Столицата Чан-Чан през този период достигнала своя най-висок разцвет. В този град с площ около 20 кв. км живеели до 100 000 жители. Той е бил заобиколен от стена, висока 15 метра, с една порта.

Керамика и златни предмети на Чиму. Снимка: Уикипедия

Планировката на столицата на културата Чиму е много оригинална. Ядрото ​​на Чан-Чан е съставено от 12 големи архитектурни ансамбли, наречени от археолозите „градчета“. Всяко от тях е затворено с плътна стена без входове, висока около 10 м и дълга 700 м. Вътрешността на „градчето“ представлява лабиринт от коридори между отделни стаи, по-големи зали, складове, резервоари за вода и дори надгробни могили. Археолозите доказали, че всяко такова „градче“ представлява всъщност отделен дворец, принадлежащ на един от владетелите на Чиму.

Приживе на владетеля „градчето” служело като център на властта. Когато владетелят умирал, той бил погребван в своя дворец заедно с верни служители и десетки млади момичета, както и с огромно количество съдове и скъпоценности. Всички врати се зазиждали с тухли, изсушени на слънце – и в столицата на Чиму се появявала още една плътно зазидана мрачна сграда, посветена на мъртвия господар.

Чиму яка, дванадесети-четиринадесети век, изработена от мъниста Spondylus , каменни мъниста и памук – Музей на изкуствата Metropolitan. Снимка: Уикипедия

Освен дворците-мавзолеи, в Чан-Чан били разкопани още 35 зони, където живеели сановници, също открили 4 квартала на занаятчии и 4 храма. Стените на сградите били покрити с бяла глина.

Едно от основните занимания на майсторите от културата Чиму била обработката на злато. В мините работели най-малко 6 хиляди души. Рудата била топена в пещи, температурата в които се увеличавала чрез въздушни течения, проникващи през специални отвори.

Широко известните ритуални ножове „туми“ със заоблена дръжка, украсени със скъпоценни камъни, вече са се превърнали в своеобразен археологически символ на Южна Америка. Още по време на испанското завоевание върху крайбрежието често намирали гробници, пълни със съкровища от цивилизацията на Чиму.

Съдбата на тези находки обикновено била печална. Така, например, в края на XIX век някой си полковник Ла Роса намерил на брега съкровище с пет хиляди златни пеперуди, всяка от които тежала по-малко от 1 грам. Те можели да се реят във въздуха, достатъчно било човек да ги духне. Ла Роса заповядал да ги претопят в кюлчета и получил около 4 килограма злато.

Златни накити на Чиму, датиращи от около 1300 г. – музей Larco. Снимка: Уикипедия

За щастие, археолозите все още намират неразграбени погребения от онази епоха: например, гробището на 6 нива в Уака дел Лоро (Светилището на Папагала) в долината Ламбайека, разкопана през 1980-те години. Общото тегло на намерените в него изделия е 1.2 тона: 100 златни украшения, 489 бронзови предмети, повече от 300 редки морски раковини, всяка с тегло около 1 кг, 70 кг перли, цели купища лазурит, аметист, скален кристал, изумруди. Рядък екземпляр са ръкавици, изработени от тумбага (сплав от злато и мед), които са точни копия на човешки ръце.

Търговците от Чиму водели обширна търговия с племената, населяващи високите планини – а от нападения на същите тези племена ги защитавала дълга стена.

Но все пак тя не могла да спаси империята. През 1460 г. непобедимата армия на инките настъпила от юг към границите на Чиму. Така, няколко години по-късно, след отчаяна съпротива държавата на Звездите паднала под ударите на това нашествие.

Категория:
История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title