background img
май 10, 2019
216 Views

Клеопатра – красива кокетка или грозна чаровница?

Автор:

Все още са малцина хората, които се съмняват в ослепителната красота на прочутата египетска царица Клеопатра. Но има нещо странно.

Историческите извори от онази епоха не споменават нищо за някаква особена нейна красота; а по-късен автор пише, че тя изглеждала „не несравнима“. За лицето на тази фатална жена можем да си създадем известна представа по официалните й изображения върху монети, медальони или каменни барелефи.

Древният Рим бил разтърсен не от нейният сексапил, а от политическите й игри. Макар тя да била любовница на великия Гай Юлий Цезар, след неговото убийство пресметливо вкарала в леглото си съратника му Марк Антоний. Заедно двамата опитали да се съпротивляват на Октавиан, бъдещия император Август. Кой знае защо, в решаващата морска битка при нос Акциум Клеопатра зарязала Антоний и избягала със своите кораби, които можели да решат победоносно изхода от сражението До ден-днешен не са известни причините за бягството й. Резултатът бил, че любовниците били победени и се самоубили.

Историята на живота и самоубийството на Клеопатра вдъхновявала много писатели, художници, режисьори. Най-блестящи холивудски звезди – Клодет Колбърт, Вивиан Ли, Елизабет Тейлър я представили на големия екран.

Но древните портрети на Клеопатра внасят сериозни съмнения в слуховете за нейната неземна красота. Почти всички изображения на царицата изглеждат приукрасени, символични, умишлено изкривени или въобще се оказват чужди портрети.

Най-надеждният източник е гръцкият историк Плутарх (45 – 127 гг. сл. Хр.), който познавал внука на един от придворните велможи на Клеопатра:

„Казват, че нейната външна красота въобще не била несравнима. Но, когато разговаряла, излъчвала неустоим чар. От една страна, външността й в съчетание с прелъстителните й думи, а от друга – нейният характер, който необяснимо се проявявал във всичките й постъпки, покорявали околните. Гласът й звучал нежно“.

На монети, изсечени в Александрия, Клеопатра е представена със закривен нос и тежка брадичка. Но тези части на лицето в официалните портрети често били преувеличавани, за да направят образа по-волеви и властен.

Във всеки случай, Клеопатра едва ли отговаря на съвременните стандарти за красота. Съдейки по мумиите, жените от нейната династия – Птолемеите, били високи около 1.50 м и съвсем не с фино телосложение. Монетите и бюстовете на Клеопатра показват дебелички мастни отлагания около врата   – скулпторите ги наричат ​​„венерини огърлици“. Вероятно художниците подчертавали с тях сития и богат живот на своите модели – но според редица експерти, в случая това не е чиста символика. Изглежда, шията на кралицата е била затлъстяла. В някои изображения се забелязва дълъг, гърбав нос, остра и изпъкнала брадичка.

Клеопатра наистна била убита от аспид – египетска кобра или гая (дълга до 2 м), която била изобразена на собствената й корона. Ухапването от нея не е много болезнено, а смъртта настъпва бързо.

Клеопатра VII е родена през 69 г. пр. Хр. Нейната династия на Птолемеите номинално управлявала Египет по онова време, но отдавна била под зависимост от Римската република. Липсата на реална власт монарсите компенсирали с външен блясък. Самата Клеопатра получила отлично образование и, според всички свидетелства, още от най-ранна възраст се държала царски.

Без дипломатически способности оцеляването на тогавашните египетски управници било трудно. На 17 години тя наследила трона – заедно с 12-годишния си  брат Птолемей XIII, който според традицията бил обявен за неин съпруг. Клеопатра веднага се сблъскала с недоволството на своите поданици, с придворни интриги и със заплахата от пряка римска окупация на Египет.

През 48 г. пр. Хр в битката при Фарсала (Гърция) Цезар победил Помпей (Гней Помпей Велики). Скоро се появил и в Египет. По това време Клеопатра била изгонена от Александрия от привърженици на брат си. Заради ефекта или просто защото се бояла за живота си, Клеопатра заповядала тайно да бъде занесена при Цезар, увита в килим. След кратък военен сблъсък с враговете й той я върнал на трона през 47 г. пр. Хр.

Когато описва този епизод, Плутарх не твърди, че Цезар бил поразен от красотата на царицата, но „веднага бил прелъстен от нейното кокетство”.

Репутацията на Клеопатра като фатална жена се оформила в Древен Рим едва след смъртта й – когато името на кралицата се превърнало в престижно название на всевъзможна тогавашна козметика. Впрочем, този античен „бренд“ активно се използва и в наши дни…

В Средновековието смятали, че тя била омагьосала Марк Антоний с вълшебна отвара.

Шекспир, използвайки произведенията на Плутарх и Светоний, се опитал да я представи като истинска царица.

В близкото минало образът на Клеопатра беше пресъздаден от Елизабет Тейлър в едноименната холивудска супер-продукция от 1963 г.

Категория:
История · Личности

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Menu Title