В поемата „Хайдути“ Христо Ботев споменава чорбаджията като „изедник“, а хайдутинът Чавдар войвода и дружината му са еднакво страшни за „чорбаджии и турци.“ Тази представа за чорбаджията, като изедник и народен душманин, е много устойчива. От къде произлиза това отрицателно отношение към чорбаджиите, нали знаем, че и те са родом българи, защо в народното съзнание толкова често биват приравнявани с турците (т. е. с чуждото, небългарското)?
Едната причината е в обичайния начин, по който чорбаджиите натрупват материално състояние. Другата е, че тъй като са първенци по богатство и престиж, чорбаджиите вземат участие в османския административен апарат. Това става чрез включването им в органите на местната власт, т. нар. меджлис – местния парламент (общински съвет).Чорбаджиите носят отговорност за мира и нормалното съществуване, грижат се да няма бунтове, което пък ги настройва срещу недоволните от властта българи.
През 1839 г. в Османската империя са обявени повсеместни реформи, носещи името Танзимат. Целта им е страната да се „поевропейчи“ и да дадат тласък за по-ускорено капиталистическо развитие. За целта се приема Търговски закон, който брани частната собственост от посегателства и урежда отношенията между участниците в икономическия процес. Опитът империята да се „поевропейчи“ в икономически план обаче излиза абсолютно неуспешен. И след започването на Танзимата са запазени порочните ориенталски практики за печелене на пари и „правене на бизнес“ (алъш-вериш). Именно тези практики благоприятстват за засилващата се икономическа и политическа мощ на българските чорбаджии.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
