На пръв поглед, да коригираш историята е доста странно и необичайно занимание. Какво има да й се коригира? Каквото се е случило, вече се е случило, и ни остава само да го опишем. И да го датираме – тоест, да определим неговото място в историческата хронология. Но, колкото и да е странно, има историци, които смятат, че хронологията и датирането, възприети в съвременната история, са напълно погрешни и трябва да бъдат коригирани.
Първото споменаване на хронологията, свързана с датата на Рождество Христово, се появява през ХІІ-ти век в Бремен. Но едва през 1583 г. в Париж Жозеф Скалигер публикувал “Ново съчинение за поправяне на хронологията”. През 1627 г. кардинал Дионисий Петавиус публикувал своето „Учение за времето”.
В основите на сегашната хронология са заложени идеите от книгите на Скалигер и Петавиус, като според тях днешното летоброене започва от годината на раждането на Христос, приета за нулева (макар повечето историци, включително църковни, да смятат, че Иисус се е родил фактически между 5-та и 7-ма година пр. Хр.).
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
