Добре дошли в града, който беше най-гъсто населения в света – Коулун. Коулун сити бил дом на над 33 000 души, всички живеещи на 6 акра земя. Градът се намирал точно в средата на Хонконг.
Манила – столицата на Филипини в момента е най-гъсто населения град в света, но това е така, само защото Коулун е унищожен през 1994 година. Преди да бъде заличен, Коулун държи рекорда за най-гъсто населено място в продължение на 20 години. Но тези малки сгради, направени от скрап, са били едни от най-интересните в света. Това не било обикновен беден квартал. Жителите живели редом с престъпността, необикновеното и прекрасното. Коулун бил град в града и се издържал напълно сам. Нека се разходим заедно по улиците му и да открием тайните, които крие.
Но първо – как всичко това се е случило? Коулун има вълнуващо минало. Хонконг бил отстъпен на британците през 1841 година с мирния договор, чрез който приключва Първата опиумна война. Китай обаче, не иска да предаде на британците Коулун и го задържа за военни цели, след което изгражда стена около него.
Коулун стартира като търговски град, в който се продавала сол по времето на династията Сун през 960 година. Той си остава малко, почти забравено място в продължение на стотици години, докато не се появили британците. Както можем да си представим, да бъдеш едно малко китайско градче, заобиколено от чужди заселници, причинявалo известни неудобства. Британците били любопитни да разучат историята на Коулун. Те го нарекли „Chinese Town” (Китайски град) и дори изписвали името му на картите си. Коулун се превърнал в туристическа атракция сред британските колонисти. И така, как Коулун се превръща в толкова населен град и какво се случило със стената?
По времето на Втората световна война, по време на японската окупация на Хонконг, японците разрушават каменната стена на градчето. А относно въпроса с многобройното население – тъй като в Коулун имало китайци, обградени от британски територии, било невъзможно Китай да осигурява полицейска защита на населението. И тъй като градът не принадлежал на британците, те не се интересували какво се случва в градчето. Това превърнало Коулун в град, в който просто нямало закони.
Хиляди бежанци от Китайската гражданска война през 1940-те години дошли да живеят в Коулун. Било перфектно място за тях, тъй като градът бил притежание на Китай, а жителите били обградени и отчасти защитавани от британците. Тъй като не съществували правила, нито закони, хората изграждали сами домовете си – там, където намерели свободно място. Когато мястото свършило, те започнали да надграждат и да строят нови етажи над вече построените сгради – някои от тях дори били високи 14 етажа. Те вероятно биха продължили да покачват размерите на домовете си, ако от близкото летище не им забранили, тъй като имали нужда от въздушното пространство, за да осъществяват полетите си.
Цялостната структура е доста впечатляващо инженерно творение, имайки предвид, че е построено от обикновени граждани, имащи нужда от дом. Те дори си поставили тръби и помпи, които да осигуряват течаща вода във всяко жилище.
Тъй като Коулун бил град без полицейски надзор, престъпността и бизнеса разцъфнали. За изключително кратко време, целият град започнал да се управлява от организирани престъпни синдикати – “The Triads”. Бедното градче се напълнило с публични домове, казина и леговища на дилъри. Още по-интересното е, че тъй като мястото им било ограничено, сградите, които през деня били училища и фризьорски салони, вечер се превръщали в публични домове. Както казахме, бизнесът също се развивал доста добре. Коулун се превърнал в самодостатъчно общество, изпълнено с хиляди магазинчета, в които можело да бъде открито всичко, което можем да си представим – кучешко месо, риба, спагети, които се продавали на пазара в Хонконг, без съществуването на закони за пожари, закони за здравето или безопасността.
Коулун се прочул най-вече с две неща – нелицензираните стоматолози и лекари. Хората не можели да бъдат спрени от закона, ако искали да отворят „професионален“ лекарски кабинет. Гражданите на Хонконг, които не можели да си позволят да плащат за медицински услуги, отивали в Коулун да се възползват от тях, което им излизало доста по-евтино. Това определено не било добра идея, тъй като в Коулун не се изисквала абсолютно никаква квалификация, за да бъдеш каквото и да е медицинско лице.
Понеже сградите били сторени от некомпетентни хора, в тях често не достигала абсолютно никаква слънчева светлина, особено на долните етажи, затова повечето от гражданите живеели в тъмнина ежедневно.
В крайна сметка мястото, което хиляди хора наричали свой дом, било унищожено. През 1993 година Англия и Китай се съгласили да разрушат Коулун. Гражданите получили малка парична компенсация. На мястото на града в момента има малка градска градина, наречена Kowloon Walled City Park.
