По време на Втората световна война Хитлер планирал отвличания на своите политически опоненти, особено на ръководители на европейските държави. От архивите на Ватикана е известно, че сред похитените видни фигури трябвало да бъде и римският папа по онова време – Пий XII.
Историците и досега спорят какъв е бил той: съюзник на Третия райх или просто далновиден политик, който играел своя политическа игра. На всичко отгоре, бил заел най-високия пост в католическия свят с подкрепата на Мусолини.
Новите данни показват, че връзките между Берлин и Ватикана били доста по-сложни, отколкото обикновено се смята. През 1943 г. обергрупенфюрерът от SS (званието е равно на генерал от армията) Карл Волф бил повикан при Хитлер. В Италия Волф имал специални пълномощия. Подчинявал се не на командващия войските на Вермахта в този регион – генерал-фелдмаршал Алберт Кеселринг, а само на Хитлер и своя непосредствен началник, райхсфюрера на SS Хайнрих Химлер.
Карл Волф – Уикипедия
Скоро под ръководството на Волф започнала подготовката за операция „Рабат“. Тя предвиждала папата да бъде отвлечен и откаран в Германия. Тъй като на Сицилия вече бил стоварен британски десант, фюрерът се опасявал, че англичаните и съюзниците им може да стигнат до Рим и Пий ХІІ да премине на страната на враговете. А понеже папата има огромно влияние в католическия свят, последствията за Германия можели да бъдат непредсказуеми. Затова било решено той да бъде отвлечен заедно с приближените му и с ценностите на Ватикана, и да бъде прехвърлен на територията на Третия райх. За непосредствен изпълнител на операцията бил определен любимецът на Хитлер – щурмбанфюрерът от SS Ото Скорцени, който малко преди това, с блестяща диверсионна операция, освободил от плен Бенито Мусолини.
Обаче Карл Волф бил не само опитен разузнавач, но и далновиден политик. Било му пределно ясно, че след неуспехите на германските войски на Източния фронт Германия неминуемо я чака скорошно поражение. Както и, че има по-належащи неща от отвличане на папата. Очевидно той успял да разубеди Хитлер да не се захваща с тази опасна авантюра. Фюрерът се съгласил с аргументите му и наредил операцията да бъде отложена за неопределен период от време.
Хитлер се надявал, че групата армии на Кеселринг в Италия ще изхвърли вражеските войски в Средиземно море. Но било вече 1944 година. Чувствало се, че предстои откриване на „Втория фронт“ в Западна Европа от американците и британците, което окончателно щяло да влоши състоянието на Райха.
Тогава фюрерът отново си спомнил нереализираната операция „Рабат“ и повикал Волф в щаба си. Била дадена заповед „евакуацията“ на папата и кардиналите от Ватикана да бъде ускорена.
Но тогава генерал Карл Волф, който командвал всички полицейски сили и агентури на територията на Италия, взел решение, което било изцяло подкрепено от прекия му шеф Хайнрих Химлер: заповедта на фюрера да бъде саботирана по всякакъв начин. Волф измислил командировка за Скорцени, за да се отърве от компанията на фанатично верния на Хитлер диверсант. А самият той, в цивилен костюм и без охрана, в началото на май излетял с едномоторен самолет за Рим.
Ватикана открай време си има свое разузнаване и контраразузнаване. Затова Волф успял да се свърже директно с един от лидерите на тези специални служби, отец Панкрацио Пфайфер, и да поиска тайна среща. На нея Волф обяснил подробно на своя колега плана, който му било наредено да изпълни. И добавил: за да се предотврати дестабилизирането, което неизбежно щяло да настъпи, ако тази операция бъдела реализирана, той щял да протака.
Във Ватикана взели съответни мерки за сигурност. Те обаче вече били излишни. Месец по-късно, на 4 юни 1944 г., американската армия влязла в Рим. Карл Волф отлетял в Берлин, за да докладва на фюрера за безславното отстъпление на войските на вермахта и за невъзможността да се изпълни операцията.
Шест месеца по-късно той водел преговори със съюзниците за сключването на сепаративен мир, като имал съгласието на своя шеф Хайнрих Химлер. Този процес е показан подробно в прочутия руски телевизионен сериал „Седемнадесет мига от пролетта“.
След капитулацията на Германия генерал Волф бил арестуван, но подир няколко години го освободили. Дълго време се крил от правосъдието под чуждо име. Едва в началото на 1960-те години отново бил арестуван и осъден на 15 години затвор. През 1971 г. го освободили по здравословни причини. Той завършил живота си през 1984 г. на 84-годишна възраст.
Папа Пий XII останал до края на поста си и починал през 1958 г.
Папа Пий XII – Уикипедия
