Преобразуванията по време на т.нар. „велика френска революция“ далеч не били посрещнати радостно от всички французи. Най-мощната съпротива срещу тях избухнала през пролетта на 1793 г. по долното течение на река Лоара и получила названието „вандейската война“.
В началото на 1793 г. републиканците се изправили пред бързо намаляване на числеността на войските си: полугладните, зле облечени доброволци все по-често напускали службата. Затова на 22 февруари 1793 г. Конвентът издал указ за насилствено рекрутиране на 300 000 войници. Трябвало да бъдат набирани от неженените мъже от различните департаменти.
Но причината за народното въстание във Вандея било не само насилственото откъсване на младежите от семействата им. Революционните промени нарушили преди всичко обичайния начин на живот. Данъците се увеличили. Републиката провеждала яростна антихристиянска политика, сменила дори названията на месеците, за да не напомнят за християнския календар. Свещениците били избивани, а църквите – осквернявани, като ги превръщали в складове и казарми.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
Човек да се запита – какво и е великото на тази революция!?