Нововавилонското царство – 626-539г. г. пр.н.е.
Нововавилонската империя просъществувала до царуването на Кир Стари (559-530 пр.Хр.). Началото на империята било поставено след разпадането на Асирия, а краят започнал при издигането на Ахеменидска Персия. Колапса на Асирия станал причина, Нововавилонската империя да просъществува – агресивната политика на вавилонските царе се възползвала от създалото се тежко положение на асирийците, но това не било достатъчно. Липсата на консолидация на новозавзетите земи довела до антагонизиране на многобройните народи и племена, които живеели в Месопотамия. Така Персия се възползвала и бързо разрушила проспериращата империя.
Атинската империя – 454-404г. пр. Хр.
Морската мощ на Атинската таласократия всявала страх в империи като Спарта, Персия и градовете във „Велика Гърция“. След победата над Персия и благодарение на Делоския морски съюз, Атинската империя станала водеща военна и икономическа сила на елинския свят. Жалко, че това не продължило дълго – великите империи се обединили срещу Атина. Така възникнали Пелопонеските войни (430-404г.), в които Атинската империя достигнала своя крах.
Империята на Александър Велики – 334-323г. Пр. Хр.
Великата империя на Александър Велики, която умряла заедно с него. Простирала се от Адриатическо море до р. Инд, но накрая това нямало значение – когато владетелят умрял, неговите наследници не съумели да запазят делото му. Така диадохите, продиктувани от желанието за консолидация на своите територии, разделили империята и започнали непрестанни войни за власт. Това бил краят на една велика империя – Рим се възползвал от създалата се ситуация и малко по малко започнал да унищожава елинистическите държави.
Династията Цин – 221-206г. пр. Хр.
Основите на бъдещата Поднебесна империя поставил Цин Ши Хуанди. За целта той обединил цял Китай след епохата на Воюващите царства, която продължила няколко века. Когато Цин Ши Хуанди умрял, империята му се разпаднала, заради безмилостната вътрешна политика, която се основавала на постоянната експлоатация над селяните, които трябвало да плащат непосилни данъци и ангария.
Империята на Митридат VI – 120-66г. пр. Хр.
Митридат Велики превърнал Понтийската държава в политическа хегемония, която управлявала цяла Мала Азия, Крим, както и големи части от Черноморието. Успехите на владетеля събудили алчността на Римската империя. Стигнало се до така наречените Митридатовите войни, където римляните успели да анексират Понт и разширили властта си в Анатолия.
Латинската империя – 1204-1261г.
Началото на Латинската империя било поставено след падането на Константинопол в ръцете на кръстоносците. Прогресът на империята обаче приключил през 1212г., когато Епирската империя и Никея се появили на сцената. Краят на Латинската империя дошъл през 1261г., когато Михаил VIII Палеолог превзел Константинопол и възстановил Византия.
Френската империя – 1804-1814г.
Създадената от Наполеон, Френска империя не просъществувала дълго. Победите над Австрия и Прусия накарали Наполеон да се самозабрави и да тръгне на непосилна война с Русия. Французите се провалили и в Испания като не успели да победят и англо-португалските сили и испанските партизани. През октомври 1813 година в „Битката на народите” при Лайппциг, френската армия претърпява поражение, което дълго ще се помни. По-късно Наполеон се връща за втори опит познат като Стоте дни. Той обаче завършва катастрофално при Ватерло, където императорът е пленен и изпратен на остров Света Елена.
Мексиканската империя – 1821-1823г.
Когато Испанската колониална империя се разпаднала, Мексико обявил своята независимост под името Мексиканска империя. Начело на новата империя стоял генерал Аугустин Козме Дамиан де Итурбиде и Арамбуру, по-известен като Аугустин I. Щастливото управление на Аугустин не траяло дълго – само месец по-късно срещу него бил открит заговор, който го предизвикал да вземе мерки и да разпусне Конгреса. Така се започва с пограничните бунтове, за които е отговорен Антонио Лопез де Санта Ана. По-късно бунтовниците се подписват под документ, познат като Планът от каса Мата. Документът заклеймява Първата империя като незаконна и предвижда свикване на нов Конституционен Конгрес. Генералът е принуден да абдикира през 1823г. след дълга изолация в Ню Мексико.
Корейската империя – 1897-1910г.
По време на управлението на крал (ван) Годжон, Корея бързо започнала да следва западния образец – започнали реформи в икономиката, армията, администрацията и флота. Това станало благодарение на конфликта между Япония и Китай. След успешното консолидиране на Корея, Япония решила да се намеси, уверена от по-ранния се успех над Русия. Така японската армия разгромила корейската съпротива. Последвала анексия.
Третият Райх – 1938-1945г.
Третият Райх бил рожба на Аншлуса на Австрия и анексирането на Судетите. По време на Втората световна война, Третият Райх достигнал своя подем. Годината била 1942-та. Същата година се случило неочакваното – след ноември 1942г., се стигнало до обрат на фронтовете, който се превърнал в началото на края за Германия и нейните съюзници. Официалният разпад на империята бил през 1945г.
Автор: Божидара Иванова
