февр. 2, 2020
881 Views

Доброволното гладуване: как приключи експериментът в Минесота през 1944 г.

Автор:

По време на Втората световна война, изненадващо, голяма част от жертвите не са от куршуми и снаряди. Застигнала ги една от най-страшните съдби, която може да си представите – гладната смърт. Причината за това бил остър недостиг на продукти поради унищожени култури и повреди по линиите за доставка на храни.

По време на блокадата на Ленинград повече от хиляда души умират ежедневно от недостиг на храна. Въпреки това, гладът в онези дни се наблюдава на най-неочаквани места – например в град Минеаполис (Минесота). През 1944 г. 36 младежи участват в „гладния“ експеримент, проведен от д-р Ансел Кийс.

д-р Ансел Кийс

Цел на експеримента

Ансел Кийс оглавявал лабораторията по физиологична хигиена в университета в Минесота. Той вече е постигнал известна слава благодарение на създаването на сухи порции от K-дажби за американските войски.

Ансел Бенджамин Кийс, роден в Колорадо, САЩ, е американски физиолог, който изучава здравословните ефекти на храненето. По-специално той предположил, че мазнините, наситени с мастни киселини, приемани с храна, причиняват сърдечно-съдови  заболявания и трябва да се избягват. В допълнение към публикуваната „Биология на човешкия глад“, която все още остава единственият източник по този въпрос, Кийс изучава произхода на сърдечно-съдовите заболявания и измисля две диети – K-дажба (суха дажба за войници от Втората световна война, съдържаща продукти за три хранения: закуска, обяд и вечеря) и средиземноморската диета, която той и съпругата му успешно промотират. Накратко, науката, храненето и здравето били основните теми от неговия професионален и личен живот.

Идеята за провеждане на „гладен“ експеримент възниква поради засиления интерес на Кийс към храненето. Въпреки факта, че милиони хора страдат от глад в Европа, в света имало много малко лекари, които наистина можели да им помогнат да преодолеят последиците от изтощението след войната, тъй като по това време на практика нямало научна информация по този въпрос. Кийс убедил военните, че изследванията му ще са от голяма полза: получаването на практически и ефективни методи за рехабилитация биха подобрили общественото здраве и биха установили демокрацията в следвоенна Европа.

Групова снимка на участници в експеримента в Минесота

Ход на изследването

Изследователският план на Ансел Кийс бил много прост: първо да доведе субектите до състояние, близко до изтощение, след което да ги върне към нормално хранене.

За да протече всичко в контролиран, научен дух, „гладният“ експеримент, който трябвало да продължи една година, Кийс разделил на три части: първите три месеца – контролния период (обичайното хранене, еднакво за всички субекти), следващите шест месеца – гладуване, последните три месеца – захранване и рехабилитация.

Участниците в експеримента на Кийс били доброволци, сред които и такива, които не искали да служат военна служба по етични или религиозни причини. Много от тях били членове на “историческите мирни църкви” (квакери, менонити и “братя”).

Помощниците на Кийс подготвили специални брошури за тези млади хора, в които наблягали на техния идеализъм. На тях били изобразени три малки деца, които тъжно гледат празни чинии. Надписът по-долу гласял: „Готови ли сте да гладувате, за да бъдат те по-добре нахранени?“

Трикът проработил. Кийс не обещавал пари на доброволците и ги предупредил за сериозните последици от продължителното гладуване, но въпреки това той получил повече от 400 заявления за участие в експеримента. Много от кандидатите били принудени да вършат неквалифицирана работа, като ремонт на пътища в селските райони и експериментът им давал шанс да направят нещо в полза на цялото човечество.

Кийс, след като внимателно проучил всяко от заявленията, получени за участие в експеримента, избрал 36 младежи, които му се сторили достатъчно силни, издръжливи и здрави, за да се справят с дълъг период на гладуване.

Участниците в експеримента пристигнали в Минеаполис през ноември 1944 г. Те били настанени в голямо общо помещение, което се намирало под университетския футболен стадион. Там Кийс временно преместил лабораторията си.

Следващите дванадесет седмици – контролния период – Кийс се ангажиран със стандартизиране на храненето на субектите. Всички те ядяли едно и също и консумирали 3200 калории на ден. В същото време Кийс, чрез различни тестове, събирал информация за здравословното състояние на всеки един от участниците в експеримента по параметри като размер на сърцето, кръвен обем, слух, зрение, физическа годност, телесна мазнина и дори броя на сперматозоидите в спермата. Младите хора, по молба на Кийс, били активни, работели в лабораторията и ходели поне 22 километра седмично.

Сам Лег преди експеримента (вляво) и по време на експеримента (вдясно)

Гладът и неговите последици

На 12 февруари 1945 г. Кийс драстично намалил храненето на субектите до 1570 калории на ден. Фазата на гладуването започнала. Той внимателно контролирал количеството храна, която консумират младите мъже. Те ядяли само два пъти на ден. Ястията се приготвяли главно от храни, богати на въглехидрати. Протеини  участници в експеримента получавали по-малко. Акцентът бил върху картофи, зеле, макаронени изделия и пълнозърнесто брашно – нещо, което европейците основно ядели по време на Втората световна война. Субектите, въпреки намаляване на броя на консумираните калории, продължили да водят активен начин на живот, включително да работят в лабораторията и да ходят пеша.

Последиците от промените в храненето не закъснели. Скоро младите мъже започнали да изпитват спад на силата и енергията. Те започнали да се оплакват от летаргия и постоянна умора. Кийс отбелязал, че техните показатели за сила са намалели с 21 процента.

Освен това всички участници в експеримента започнали да проявяват психична апатия. Преди младите хора разговаряли на теми като политика, романтика и секс, но сега дори те са изгубили всякакъв смисъл за тях. Храната била това, което ги притеснявало най-много. Някои мъже започнали да четат готварски книги непрекъснато, гледайки апетитните снимки с почти порнографска мания.

Субектите често проявявали раздразнителност и агресивност, ако храната не била сервирана навреме или се налагало да чакат дълго на опашка в трапезарията. Ястията били най-често срещаните, но младите хора се наслаждавали на всяка лъжица. Понякога те добавяли вода към храната, за да увеличат обема и да излъжат стомаха си.

Между две хранения, Кийс позволил на участниците да дъвчат дъвка за неопределено време, да пият вода и черно кафе, колкото искат. Той забелязал, че младите хора дъвчели до 40 пакета дъвка на ден и пиели до 15 чаши кафе.

Дълбочината на психологическия стрес, изпитан от участниците в експеримента, изумил Кийс. С течение на времето те започнали да ядат храна без негово знание. Наложило се  в крайна сметка Кийс да постави пазачи, които непрекъснато да следят участниците.

24-годишният Франклин Уоткинс преживял психологически по-зле от останалите периода на гладуване. Той сънувал кошмари, в които извършвал акт на канибализъм, ядял месото на възрастен мъж. По време на пътувания до града (преди охраната да бъде назначена) Уоткинс купувал млечни шейкове и сладолед. Ансел Кийс разбрал за това след известно време и решил да поговори с момчето насаме. По време на разговора младият мъж просто избухна в сълзи. Тогава той изпитал пристъп на гняв, по време на който заплашил да убие Кийс, а след това и себе си.

Кийс бил принуден да изпрати Уоткинс в психиатричното отделение на университетската болница. Няколко дни по-късно той бил освободен, тъй като, връщайки се към нормалното си хранене, веднага започнал да влиза в релси. Сривът при младия мъж станал само няколко седмици след прехода към фазата на гладуване.

Впоследствие Кийс трябвало да изключи друг мъж сред участниците в експеримента поради същата причина.

Физиологични промени

Всички участници в експеримента първоначално са имали нормално телесно тегло. През контролния период средното им тегло е било 70 килограма. След като преминали към гладуването, те започнали бързо да отслабват, превръщайки се в ходещи скелети. Ансел Кийс внимателно анализирал и документирал всички физиологични промени, които се случват с тях.

Той открил, че средната сърдечна честота при младите хора рязко спаднала: преди гладуване тя била 55 удара в минута, а след това била само 35. Организмът преминал в „енергоспестяващ режим“ поради дефицит на калории, забавяйки метаболизма. Честотата на изпражненията била веднъж седмично. Обемът на кръвта намалял с 10 процента, размерът на сърцето също намалял.

Очевидно, поради консумацията на големи количества вода, младите хора имали отоци по лицето, коленете и глезените. Кожата на някои от тях била много груба. Други симптоми, изпитвани от участниците в експеримента, включват замаяност, мускулна болка, намалена координация, шум в ушите и неестествена белота на очните ябълки поради стеснени кръвоносни съдове.

От мъжка гледна точка най-неудобната физиологична промяна била липсата на подкожна мазнина. Участниците в експеримента не можели да седят дълго време върху твърда повърхност, тъй като това им причинявало страшен дискомфорт. Освен това постоянно им било студено.

Кийс също отбелязва, че при младите хора зрението след дълъг период на глад остава нормално, а слухът, изненадващо, се подобрявал значително.

Въпреки всички физиологични промени, субектите не се считат за твърде слаби. Напротив, те започнали да мислят, че другите участници в експеримента са дебели, а те са нормални. Подобни мисли са характерни за пациентите с анорексия.

Период на рехабилитация

След шест месеца гладуване субектите губят почти една четвърт от телесното си тегло. Средното им тегло било 52 килограма.

Рехабилитационният период започва на 29 юли 1945 г. Кийс разделя всички участници на четири подгрупи, които започнали да получават 400, 800, 1200 или 1600 калории повече, отколкото по време на гладуването. Той направил това, за да определи оптималния брой калории, които трябва да се консумират през периода на възстановяване.

Дан Милър през периода на гладуване и след това

Кийс давал витаминни и протеинови добавки на някои участници, за да види как това ще се отрази на рехабилитацията. След няколко седмици става ясно, че те са напълно безполезни. Освен това мъжете, които консумирали най-малко калории, изобщо не се възстановяват. В крайна сметка Кийс стига до извода, че за да върнете тялото в нормално състояние, трябва да се консумират около 4000 калории на ден.

Край на експеримента

Експерименталното гладуване завършва на 20 октомври 1945 г. Младите хора вече можели да ядат каквото си поискат. Кийс помолил някои от тях да останат в лабораторията още няколко месеца, за да ги наблюдават по време на „периода на неограничена рехабилитация“. Той отбелязва, че младите мъже започнали да консумират средно повече от 5000 калории на ден. В продължение на няколко месеца всички те заявявили, че не могат да задоволят глада си, колкото и да ядат.

Ансел Кийс публикува пълен доклад за експеримента и неговите резултати през 1950г. Това било огромно двутомно произведение, озаглавено „Биология на човешкия глад“. И до днес това е най-изчерпателното научно изследване на ефектите от глада.

Докладът на Кийс обръща голямо внимание на това колко се променя физическото и психическото ни състояние под влияние на глада. Независимо от това, резултатите от експеримента също показват, че гладът няма съществен и траен негативен ефект върху човешкото здраве.

Автор: Десислава Михалева

loading...
Категория:
Любопитно · Наука · Човекът
loading...

Comments to Доброволното гладуване: как приключи експериментът в Минесота през 1944 г.

  • благодаря за прексраната статия

    мдам февруари 3, 2020 17:50 Отговор

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu