Пергам (или Пергамон) е древен град, разположен в Анадола, на около 25 километра от Бяло море в днешен Измир. Градът имал огромна стратегическа стойност, тъй като се издигал над река Бакърчай, осигуряваща достъп до бреговете на Егейско море.
Началото
След смъртта на Александър Велики през 323 година пр.н.е. неговите генерали си поделят завладените територии, което довежда до борба за власт между тях. По онова време Пергам не е нищо повече от малко населено място, разполагащо с крепост върху близкия хълм. След години безредици, то става част от територията, контролирана от Лизимах – един от генералите на Александър Велики. По това време Пергам става полис (град-държава).
Лизимах
Лизимах е потънал сред военни конфликти след разделянето на империята на Александър Велики и през 282 г.пр.не. бил на път да се изправи срещу Селевк I Никатор – основател на царството на Селевкидите. Лизимах оставя както управлението, така и богатството си в ръцете на неговия довереник Филитер от Тиос. Нещата обаче не се развиват по плана на Лизимах и той е убит по време на тази битка. За Филитер това не е нещо лошо – сега той разполагал с 9000 сребърни таланта, които нямали собственик. Той присвоява богатството и обявява независимостта си, но за да избегне ненужни рискове той се заклева във вярност към Селевк и по този начин Пергам става част от династията на Селевкидите.
Филитер управлява Пергам самостоятелно до смъртта си през 263 година пр.н.е., след което неговият племенник Евмен I заема мястото му – по онова време градът вече бил малко царство. Обикновено за основател на династията на Аталидите се смята Филитер, но всъщност владетелят след Евмен I – Атал I е основателят, тъй като той е първият, който използва титлата цар.
Атал I
Атал I е запомнен и с това, че печели тежката битка над галатяните, които се заселват в централната част на Анадола през 3 век пр.н.е. Много общности в Анадола страдали от атаките на галатяните, които дори успели да проникнат през градските стени на Пергам. Атал I обаче успява да ги победи и да ги накара да отстъпят назад. Сега Пергам става столица на най-мощното царство в Анадола.
Зенитът
Евмен II наследява Атал I и управлява Пергам от 197 г.пр.н.е до 159 г.пр.н.е. През 190 г.пр.н.е. Римската империя прогонва селевкидите от Анадола, но не проявява интерес в управлението на региона, затова Евмен II, който до онзи момент вече се е превърнал в приятел и съюзник на римляните, сега бил новият владетел на територията, която някога принадлежала на селевкидите. Гърците обявяват Евмен II за предател заради съюза му с римляните срещу тях. Именно това развитие на ситуацията обаче превръща Пергам в интересно и още по-известно малко царство, а Евмен II става още по-богат.
Евмен II
Римляните разширяват защитата си по почти цялото Средиземноморие, но всички тези предимства имали цена и сега Пергам, макар много по-голям, бил и много по-малко независим. Не е ясно точно колко е било населението в този момент, но археологически данни посочват, че градът е бил обитаван от не повече от 10 000 души.
Евмен II се заема със задачата да увеличи престижа на Пергам като го разшири и го превърне в културна столица. Това е и времето, през което е създаден Пергамският олтар. Евмен II изгражда и библиотека, която била на второ място след тази в Александрия по брой произведения. Също така имала и огромна колекция от картини, предоставени за общо удоволствие.
Част от Пергамския олтар (Съхранява се в Пергамския музей в Берлин)
Владетелят на Египет Птолемей IV не бил доволен от идеята да съществува библиотека, която да оспорва престижа на тази в Александрия, затова забранява износа на папирус, надявайки се че по този начин ще предотврати развитието на библиотеката в Пергам. В резултат на това властите в Пергам насърчават масовото производство на „пергамент“ – обработени овчи и телешки кожи, които отдавна се използвали за писане на изток. Пергаментът се оказва предпочитан материал за писане и средство за комуникация – той бил по-скъп от папируса, но и много по-траен.
Пергам и Рим
При управлението на Атал III (138 – 133 г.пр.н.е.) Пергам е предаден на Рим, за да бъде изцяло под негово управление, а царството е превърнато в римска провинция с първоначална столица Пергам. Не всички обаче са съгласни с новата римска администрация и през този период възникват редица бунтове. Римляните възстановяват реда, но скоро Пергам губи статута си и съседният град Ефес става новата провинциална столица.
По време на управлението на Адриан (117-138 година) Пергам е облагодетелстван от няколко императорски инициативи. Той получава титлата „Метрополис“ и в резултат на това започва изграждане на множество масивни храмове, стадион, театър, форум и амфитеатър.
Амфитеатърът на Пергам
През втората половина на 3 век величието на Пергам започва да намалява. Нещата се влошават най-много през 262 година при земетресение, след което готите го разграбват. С популяризирането на християнството ситуацията се изменя напълно, тъй като сградите, почитащи езическите богове, вече не били желани и ценени. Дори храмът на Асклепий, който бил посещаван от хиляди, изведнъж бил напълно изоставен. През 611 персийците превземат Сирия и навлизат в Анадола, опустошавайки всяко място, през което преминават. По това време Пергам вече е един влошен, малък град, който е само бледо отражение на предишното си аз.
Източник: ancient.eu
