В света има много археологически находки, признаването на чиято автентичност значително ще подкопае основите на утвърдената историческа наука. Сред тях са и т. нар. „мичигански антики“ – предмети с ясно изразен средиземноморски произход, открити в американския щат Мичиган в района на Големите езера.
Първите находки били намерени в средата на ХІХ век. През 1874г. голям интерес предизвикало откриването на полирана каменна плоча с надписи на странен непознат език. През октомри 1890г., по време на строителни работи, художникът Джеймс Скотфорд открил близо до град Едмор останки от древно погребение, сред които имало и необикновена керамична кутийка.
Околността била буквално осеяна с малки могили и хълмове, които, както се оказало по-късно, били древни гробници. Нов тласък историята получила през 1907г., когато от тези артефакти се заинтересували двама жители на Детройт – пасторът Джеймс Саваж и Даниел Сопър. Те били уважавани и авторитетни хора. Отначало Сопър се присъединил към Скотфорд и двамата разкопали стотици погребения в 16 окръга на щата Мичиган. Намерили хиляди артефакти. Някои от тях продали на частни колекционери, сред които бил и Джеймс Саваж. Той се присъединил към Даниел Сопър. Пасторът бил убеден в автентичността на „мичиганските антики“ и не се отказал от това свое мнение до смъртта си през 1926г.
Даниел Сопър (в дясно)
Какво представляват „мичиганските антики“? Повечето са битови вещи: инструменти, оръжия, съдове, накити и други ежедневни предмети. Инструментите са много разнообразни: брадви, чукове, сърпове, лопати, триони. Те са изработени от самородна мед, чрез коване и леене. Има и предмети, при които към медта са добавени други примеси – резултатът е подобие на бронз. Техните форми не приличат на предметите с индиански произход, а по-скоро са като европейските изделия от бронзовата и ранната желязна епоха. Като цяло, нивото на металургичната технология на „мичиганските антики“ е значително по-високо от това на древните индианци. Намерени са и каменни брадви, които не са характерни за древните индиански култури.
Впечатляващи са различните оръжия. Има голямо разнообразие от кинжали, мечове, брадви. Местните народи не познават такива. Някои образци на оръжия най-вероятно са били парадни и имат богата украса. Намерени са чифт метални венци, които учените наричат „кралските корони“. Има много керамични изделия, сред тях и чаши, но орнаментите им не са индиански.
Също така, не са присъщи на индианската култура керамичните маслени лампи – но това са типични битови предмети във всички древни средиземноморски култури. Необичайни за Америка са и керамичните урни за пепелта на починалия. Освен това, в колекциите „мичигански антики“ има фрагменти от глинени фигурки, изобразяващи хора и украшения под формата на нагръдни висулки с традиционния символ от Близкия Изток – крилат диск. Надписите върху плочки са със странни букви, клинописи и йероглифи и остават неразчетени до ден-днешен. Изображенията често напомнят библейски истории – за потопа и Ноевия ковчег, Вавилонската кула, получаването от Мойсей на плочите с Божиите заповеди.
Находка от Мичиган, разказваща за всемирния потоп
Находка от Мичиган с Вавилонската кула
Още отначало американската преса дискутирала оживено автентичността на „мичиганските антики“. Преобладавала версията, че това са съвременни фалшификати. През юни 1911г. доведената дъщеря на Скотфорд – Ела Рилей, написала декларация, че всички „антики“ са изготвени от опекуна й в собствената му къща. Но е доста съмнително Джеймс Скотфорд и синовете му в градското си жилище да разгърнат производство, в което да режат, шлифоват и гравират изделия от камък, да пекат керамика, да леят, коват, секат и гравират мед и бронз. И така да направят между 3 хиляди и 10 хиляди предмета, след което да ги закопаят по територията на целия щат Мичиган.
Тогава какво представляват „мичиганските антики“? Въпросът си остава.
