Още

    Древните немагнитни компаси

    Съвременните магнитни компаси не работят в полярните области на планетата. Причината е, че магнитните и географските полюси на Земята не съвпадат – разстоянието между тях на Северния полюс е 900 км, а на Южния – 3000. Затова винаги е било интересно как може да се направи немагнитен компас.

    Това не е нова идея. Още в Древен Китай използвали немагнитни компаси, сочещи Южния полюс. Най-старият такъв известен компас е от времето на империята Хан (206 г. пр. Хр. – 220 г. сл. Хр.). Той се състои от медна квадратна плочка и порцеланова лъжица, която с полусферичната си част се опира в центъра на плочката. Тънката дръжка висяла над плочата и винаги сочела на юг, независимо от положението на самата плоча. Съвременните изследвания показват, че пред дръжката на порцелановата лъжица се образува фино енергийно поле, което взаимодейства с магнитните линии на Южния полюс.

    Немагнитният китайски компас има и друг вариант – изработвали го във формата на дървена фигурка на човек с протегната ръка, в която вкарвали неметална сърцевина. Най-прочутият уред от този тип е великолепно изработен модел на двуколесна колесница с диференциал между колелата – човечето с протегната ръка стои върху колесницата. Именно това е и един от най-сложните уреди, създадени от древната китайска цивилизация, който се използвал през цялото Средновековие и е описан в много китайски летописи. До наши дни не са достигнали оригинали на този механизъм, но по описанията в старинните документи са изработени точни функциониращи копия. Такива може да се видят в Историческия музей в Пекин, в Националния музей-дворец в Тайпе (Тайван) и в Музея на науката в Лондон.

    Китайският немагнитен компас-колесница. 

    Но не само китайците създавали немагнитни компаси.

    Викингите, които плавали в северните географски ширини до Шпицберген, Гренландия и Америка, също разработили своя форма на немагнитния компас – който, разбира се, за разлика от китайския, показвал винаги север. Той представлявал малък дървен диск с дръжка. В горната част на диска се поставял дървен цилиндър с хоризонтална стрелка, която се върти свободно около вертикалната си ос. В стрелката се вкарвала неметална сърцевина – засега неизвестна от какъв материал, но по-всяка вероятност минерал. Пред стрелката възниквало енергийно поле, взаимодействащо с магнитното поле на Северния полюс. Подобно енергийно поле се появява и над центъра на стрелката. Такъв компас бил открит през 1948 г. при археологически разкопки в Гренландия.

    Мореплавателите от епохата на викингите по време на плаване използвали и калциев карбонат (СаСО3), наричан още исландски шпат („слънчев камък“), за да определят положението на слънцето дори при облачно време. Исландският шпат е прозрачен камък, който има способност да поляризира светлината. Цветовете му обикновено са бледи, като се срещат син, розов; понякога е безцветен. Най-често срещаната му разновидност има жълто оцветяване, откъдето получил и „слънчевото“ си име в древността. На подобен принцип действа съвременният компас тип „Колсман“, който се използва от военни и граждански самолети, летящи в полярни ширини.

    През ХХ-ти век в Музея на Древен Египет в Кайро била открита фигурка, напомняща съвременен самолет. Когато я изследвали, установили, че тя има поведение на немагнитен компас – пред предната й част и над центъра се наблюдавали остатъци от слаби магнитни полета.

    До ден-днешен археолози, историци иинженери не успяват да обяснят докрай принципа на действие на мистериозните немагнитни и неметални компаси в Китай, Египет, Скандинавия, както и начина, по който в миналото са използвали специфичните свойства на „слънчевият камък“.

    Но едно е ясно: в древни времена в различни страни, разделени от хиляди километри, хората открили приципа на действие на немагнитните видове компаси – при това в различни форми и устройства. Това означава, че са познавали такива свойства на минералите и тяхното взаимодействие с природните енергии, по-специално с магнитните полета на Земята, които даже днес не са особено ясни за съвременните учени.

    Както в органичната, така и в неорганичната природа обектите си взаимодействат, независимо от техния размер, маса и тегло. Различните материали (тела) реагират различно на магнитни, гравитационни и други взаимодействия както на близки, така и на дълги разстояния. Известно е, че елементите на химическата таблица на Менделеев според взаимоотношенията помежду си се разделят на съвместими, неутрални и несъвместими. Това се наблюдава и в техните близки и далечни взаимодействия. Не е изключено отделни минерали с дългосрочно действие да са били използвани някога в дървените немагнитни компаси.

    В съвременната авиация и корабоплаване се използват модерни немагнитни компаси – жироскопични и радиокомпаси. Но как древните хора са стигнали до идеята за немагнитните компаси, все още си остава загадка.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови