background img
авг. 21, 2018
2347 Views

Древните немагнитни компаси

Автор:

Съвременните магнитни компаси не работят в полярните области на планетата. Причината е, че магнитните и географските полюси на Земята не съвпадат – разстоянието между тях на Северния полюс е 900 км, а на Южния – 3000. Затова винаги е било интересно как може да се направи немагнитен компас.

Това не е нова идея. Още в Древен Китай използвали немагнитни компаси, сочещи Южния полюс. Най-старият такъв известен компас е от времето на империята Хан (206 г. пр. Хр. – 220 г. сл. Хр.). Той се състои от медна квадратна плочка и порцеланова лъжица, която с полусферичната си част се опира в центъра на плочката. Тънката дръжка висяла над плочата и винаги сочела на юг, независимо от положението на самата плоча. Съвременните изследвания показват, че пред дръжката на порцелановата лъжица се образува фино енергийно поле, което взаимодейства с магнитните линии на Южния полюс.

Немагнитният китайски компас има и друг вариант – изработвали го във формата на дървена фигурка на човек с протегната ръка, в която вкарвали неметална сърцевина. Най-прочутият уред от този тип е великолепно изработен модел на двуколесна колесница с диференциал между колелата – човечето с протегната ръка стои върху колесницата. Именно това е и един от най-сложните уреди, създадени от древната китайска цивилизация, който се използвал през цялото Средновековие и е описан в много китайски летописи. До наши дни не са достигнали оригинали на този механизъм, но по описанията в старинните документи са изработени точни функциониращи копия. Такива може да се видят в Историческия музей в Пекин, в Националния музей-дворец в Тайпе (Тайван) и в Музея на науката в Лондон.

Китайският немагнитен компас-колесница. 

Но не само китайците създавали немагнитни компаси.

Викингите, които плавали в северните географски ширини до Шпицберген, Гренландия и Америка, също разработили своя форма на немагнитния компас – който, разбира се, за разлика от китайския, показвал винаги север. Той представлявал малък дървен диск с дръжка. В горната част на диска се поставял дървен цилиндър с хоризонтална стрелка, която се върти свободно около вертикалната си ос. В стрелката се вкарвала неметална сърцевина – засега неизвестна от какъв материал, но по-всяка вероятност минерал. Пред стрелката възниквало енергийно поле, взаимодействащо с магнитното поле на Северния полюс. Подобно енергийно поле се появява и над центъра на стрелката. Такъв компас бил открит през 1948 г. при археологически разкопки в Гренландия.

Мореплавателите от епохата на викингите по време на плаване използвали и калциев карбонат (СаСО3), наричан още исландски шпат („слънчев камък“), за да определят положението на слънцето дори при облачно време. Исландският шпат е прозрачен камък, който има способност да поляризира светлината. Цветовете му обикновено са бледи, като се срещат син, розов; понякога е безцветен. Най-често срещаната му разновидност има жълто оцветяване, откъдето получил и „слънчевото“ си име в древността. На подобен принцип действа съвременният компас тип „Колсман“, който се използва от военни и граждански самолети, летящи в полярни ширини.

През ХХ-ти век в Музея на Древен Египет в Кайро била открита фигурка, напомняща съвременен самолет. Когато я изследвали, установили, че тя има поведение на немагнитен компас – пред предната й част и над центъра се наблюдавали остатъци от слаби магнитни полета.

До ден-днешен археолози, историци иинженери не успяват да обяснят докрай принципа на действие на мистериозните немагнитни и неметални компаси в Китай, Египет, Скандинавия, както и начина, по който в миналото са използвали специфичните свойства на „слънчевият камък”.

Но едно е ясно: в древни времена в различни страни, разделени от хиляди километри, хората открили приципа на действие на немагнитните видове компаси – при това в различни форми и устройства. Това означава, че са познавали такива свойства на минералите и тяхното взаимодействие с природните енергии, по-специално с магнитните полета на Земята, които даже днес не са особено ясни за съвременните учени.

Както в органичната, така и в неорганичната природа обектите си взаимодействат, независимо от техния размер, маса и тегло. Различните материали (тела) реагират различно на магнитни, гравитационни и други взаимодействия както на близки, така и на дълги разстояния. Известно е, че елементите на химическата таблица на Менделеев според взаимоотношенията помежду си се разделят на съвместими, неутрални и несъвместими. Това се наблюдава и в техните близки и далечни взаимодействия. Не е изключено отделни минерали с дългосрочно действие да са били използвани някога в дървените немагнитни компаси.

В съвременната авиация и корабоплаване се използват модерни немагнитни компаси – жироскопични и радиокомпаси. Но как древните хора са стигнали до идеята за немагнитните компаси, все още си остава загадка.

Категория:
Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title