background img
февр. 2, 2019
547 Views

Древните теории, които съвременната наука е потвърдила (II част)

Автор:

Продължаваме с изброяването на научните факти от първата част:

Теорията за Големият взрив

Първоизточникът на теорията за Големия взрив се появил в древна Индия още преди 3000 години. Много по-рано от теорията на Стивън Хокинг, който смятат за неин „баща”.

Според сведенията, написани в хиндуистката Веда, Вселената се съдържа в една брахманда, или космическо яйце. Цялата материя, пространство и творение са разположени в тази сфера. Всичко, което се вижда се разширява от една точка, „Bindu”, и накрая пак ще се срути в същата точка.

Няма как да знаем дали по някакъв начин древните трудове са повлияли на съвременната теория за Големия взрив, но идеята за разширяваща се и свиваща се вселена е поразително подобна със сегашната, където е описано ранното развитие на Вселената.

Двете части на душата

Всеки човек си има свое собствено „АЗ”. То го различава от останалите хора, защото всеки човек е самостоятелна и индивидуална личност със собствено самосъзнание. Всеки от нас е отделен  индивид и има самостоятелно „АЗ”.

Въпреки че, „АЗ”-ът на всеки е различен, ние имаме много „АЗ“ едновременно. За да съществува правилно човекът, той се нуждае от двете си половини – рационалната, която контролира съзнанието и емоционалната, която отговаря за всички физически процеси.

Според проучванията на Платон, хората имат три съперничещи си части в душите си – причина, апетит и дух. В представата на Платон, душата изглежда като два коня (апетит и дух) и един колесник (причина), който се опитва да задържи юздите.

При хармония между трите, в нас цари хармония и мир. Когато обаче трите съперничещи си части на душите ни не са в хармония, в нас се води вътрешна война и бедствие. Дори рационалната част от нас да знае, че не трябва да правим нещо, доста често оставяме емоциите да надделеят над нас. Доста често двете части на душите ни (апетит и дух) и (причина) се разминават.

ПРОЧЕТИ ЧАСТ 1-ва: Древните теории, които съвременната наука е потвърдила (I част)

Относителността и софистите

Софистите са смятани за първите истински релативисти. Според тях не съществува понятие като абсолютна истина или абсолютна реалност. За тях всичко на света е субективно, за това никой не може да повтори нашите действия точно като нас. Всеки човек носи в себе си уникален ген, който го различава от останалите. Въпреки, че често извършваме едни и същи действия като останалите или си приличаме по разпознаването на миризми, цветове и форми, според учените все пак има нещо, което ни различава. Нашите умове и сетивни органи работят заедно и така създават реалността по начина, по който я възприемаме. Може би никога няма да разберем дали някъде там все пак не съществува абсолютна реалност.

Земята има кръгла форма

За основател на естествената философия (основоположник на съвременната наука) се смята Талес от Милет, роден в Йония през седми век пр. Хр. За него ни информира Аристотел, който е описал теориите на Талес в трудовете си. Някои от основните идеи, които изследва са принципите на творението, традиционната гръцка митология и се опитва да открие причините и произхода на Вселената. Талес смятал, че Земята е сферична (а не плоска).

Според него ако Земята е плоска Слънцето би хвърляло елиптична сянка. Или пък ако Земята наистина е плоска, защо звездите сякаш се движат, когато и ние се движим? Някога Талес се е концентрирал толкова усилено върху проследяването на звездите, че е паднал в кладенец.

А на 19 юни 240 г. пр. Хр. гръцкият учен Ератостен Киренски пръв пръв измерва радиуса на планетата. Според неговите изчисления, земния радиус е 6287 км., което е впечатляващо, след като знаем, че съвременната наука определя средния радиус на Земята на 6371 км.

Дори днес има хора, които не вярват, че Земята е кръгла, но все пак е трябвало да изминат повече от 1000 години, за да се докаже истинността на теорията на Талес.

ПРОЧЕТИ ЧАСТ 1-ва: Древните теории, които съвременната наука е потвърдила (I част)

Индетерминизъм

Идеята за индетерминизма започва от Аристотел още в древността. В неговата теория за четирите причини, той твърди, че някои неща в природата са чисти случайности. В квантовата механика индетерминизмът седи в основата на градивни елементи, съставляващи теорията.

Според нея няма как да разберем къде е частицата, ако не си взаимодейства с нещо. При свободното си движение във Вселената, частиците се сблъскват и си взаимодействат по непредвидим начин.

Преди появата на квантовата теория през ХХ век, повечето учени смятаха, че всичко може да бъде точно предсказано. Защото всичко се случва с някаква причина – от работата на боговете до законите на физиката. От съвременна гледна точка Левкип е ученият, който най-точно е успял да обобщи квантовия свят, а именно с това, че според него атомите са обект на „непредвидими и случайни движения, бързо и непрекъснато”.

Автор: Божидара Иванова

ПРОЧЕТИ ЧАСТ 1-ва: Древните теории, които съвременната наука е потвърдила (I част)

Категория:
Космос · Любопитно · Наука

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title