Дуелите през 17 и 18 век са се провеждали най-често със сабя, но през 19 век започва употребата на пистолети за тази цел. За щастие към края на 19 век те излизат от мода. Въпреки това, преди изчезването на дуелите, съществува „Royal Code of Honor” или кодекс на дуелирането, който се отнася както за главните участници, така и за техните секунданти. „Никой дуел не може да се счита за оправдан, ако може да бъде отхвърлен с чест, поради което призивът към оръжие винаги трябва да бъде последна възможност.“ – това е само едно от нещата, записани в кодекса за дуелиране.
Това означава, че е редно да се направи всичко възможно дуелът да бъде избегнат. Например, ако един джентълмен е бил обиден или е преживял вербално или физическо насилие, той първо трябва да потърси обезщетение за нападението чрез съдилищата. Освен това, всяко предложено извинение се считало за достойно и ако бъде прието, по този начин също се избягвало ненужното дуелиране с противника.
Дори когато все пак се стигало до дуел, се очаквало, че след всеки изстрел на пистолета, трябва да се направят опити дуелиращите се да се помирят. Всеки от тях трябвало да се държи както подобава. Правилата при дуелирането били толкова важни, че в кодекса е отбелязано, че „ако някой се опита да се отклони от правилата, противникът му ще бъде оправдан, а той самият няма да бъде признат за джентълмен“.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
