“Песен за Роланд” е част от средновековния френски национален епос – също както исландските саги, “Песен за нибелунгите” в Германия, “Калевала” във Финландия, “Слово за похода на Игор” в Русия или песните за Крали Марко в България. Но какво всъщност се случва с граф Роланд, когото легендата въздига до образ на идеалния рицар, пример за европейското средновековно рицарство?
Император Карл Велики воювал на практика постоянно и без прекъсване. Главната опасност била на изток, отвъд Рейн – откъм земите на многобройните и агресивни племена на саксите (саксонците). Те постоянно нападали земите на франките, разрушавали църкви и манастири, отвличали хората в робство. През 772 г. Карл Велики започнал систематично да отстранява тази опасност. До 777 г. Саксония била покорена след много битки с променлив успех, въстания и упорит натиск от страна на франките. През следващата 778 г. Карл предприел поход срещу арабите в Испания.
Самата “Песен за Роланд” е създадена 400 години по-късно, приблизително в периода 1170-1180 година, като представлява единственият запис на устна традиция, развивана през вековете. Сюжетът накратко е следният: кралят на Сарагоса – Mарсилий (представен като езичник, а не мюсюлманин), решава да положи клетва за вярност към Карл Велики. Бретонският граф Роланд отхвърля споразумението – но неговият съперник граф Ганелон настоява то да бъде прието и решава да извърши предателство, за да убие Роланд. Ганелон убеждава Марсилий да нападне командвания от Роланд ариергард на Карл Велики по време на завръщането от похода до Сарагоса. Дружината попада в засада, устроена от езичниците в прохода Ронсевал. Роланд и спътниците му загиват геройски, преди да дойде помощта от краля.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
