Днес двуглавият орел най-често се асоциира като символ на Руската федерация – но, по принцип, двуглавите орли в различни родови и държавни гербове далеч не са редки.
Още през XIII-ти век те се появяват в емблемите на Савойските и Вюрцбургските графове, върху баварските монети, познати са още в хералдиката на Холандия и балканските страни.
В началото на ХV-ти век император Сигизмунд I поставя двуглавия орел в герба на Свещената Римска империя, а след нейното окончателно премахване през 1806 г. този символ се превръща в герб на Австрия (до 1919 г.). Сега Сърбия и Албания също имат двуглав орел в гербовете си.
Той е включен до ден-днешен и в гербовете на потомците на византийските императори. Въобще, всички двуглави орли без изключение водят родословието си от своя византийски прадядо.
Как двуглавият орел се появил във Византия? През 326 г. императорът на Римската империя Константин Велики взел двуглавия орел за свой личен символ. През 330 г. той прехвърля столицата на империята в Константинопол, а оттам и орелът с две глави се превръща в общоримска емблема, символизирайки Източната и Западната част на империята. След като Западната Римска империя прекратила своето съществуване през 476 г. двуглавият орел останал герб на Византия.
Но, по принцип, около най-първоначалната поява на двуглавия орел като символ все още има доста неясноти. Известно е например, че той бил изобразяван в държавата на хетите, съперник на Древен Египет. Срещал се сред различни племенни и държавни образувания в Мала Азия през второто хилядолетие преди Христа.
През VI в. пр. Хр., както свидетелстват археолозите двуглав орел е откриван в разкопки на територията на Мидия, източно от бившето хетско царство.
През 1472 г. последната княгиня на изчезналата в 1453 г. Византия – София Палеолог, се омъжила за Великия московски княз Иван ІІІ. Като наследство тя донесла в Русия древната емблема на Византийската империя – двуглавия орел. Великата православна империя сякаш предавала щафетата на също православната, формираща се тогава голяма руска нация.
София Палеолог е баба на първия руски цар – Иван ІV Грозни. Но фигурата на самия Иван III Василевич, който завършил обединяването на руските земи в една държава, до-днешен си остава недооценена от историците. А за своята епоха той бил сравним по мащаб на резултатите от своята дейност с Петър Велики. Едно от най-славните дела на Иван III била руската безкръвна победа над татарите през 1480 г. след известното „стояние на река Угра“ – когато татарите не посмяват да влязат в битка с руската армия и безславно побягват в своите степи. Пълното юридическо и фактическо освобождаване на Русия от остатъците на зависимостта от Златната орда било белязано с появата на византийския, а сега вече руски, двуглав орел върху кремълската Спаска кула.
През 1497 г. двуглавият орел се появил официално върху двустранния военен печат на Русия. На лицевата му страна бил гербът на Московското княжество – конникът, убиващ змей (официално наречен „Свети Георги“ през 1730 г.), а на обратната страна – византийският символ.
В продължение на почти петстотин години образът на орела върху руския герб се променил няколко пъти. На печатите той продължил да се използва до октомврйския преврат през 1917 г. Орлите от Кремълските кули били снети през 1935 г.
На 30 ноември 1993 г. с указ на президента на Руската федерация Б. Н. Елцин двуглавият орел отново бил върнат върху държавния герб.
Византийската империя била евразийска държава – в нея живеели гърци, арменци, евреи, славяни и други народи. Орелът в нейния герб с двете си глави, гледащи към Запада и Изтока, символизирал единството на тези два принципа. По този начин тази емблема била крайно подходяща за Русия, която винаги била многонационална държава, обединяваща под една емблема народи на Европа и Азия.
Така двуглавият орел се превърнал в символ на историческата приемственост в православните културни и държавни традиции.
