Още

    Един от най-брилянтните математици на XX век – Курт Гьодел умира от глад, защото смятал, че някой иска да го отрови

    Смятан за един от най-революционните математици на 20 век, австриецът Курт Гьодел създава изключително ценни теореми още когато е на 20-годишна възраст. Към края на житейския си път обаче, той се променя и попада в капана на лудостта. Измъчван от параноя, Гьодел не можел да яде храна, която преди това не била опитана от съпругата му.

    Курт Гьодел е роден през 1906 година в Бърно. Той бил умен, но и нервен още от ранна възраст. Семейството му го наричало със забавния прякор „Herr Warum” или „Господин Защо“, заради това, че непрестанно задавал въпроси. Гьодел бил забележителен студент и през 1929 година, когато е само на 23 завършва докторантура във Виенския университет.

    По време на обучението си Гьодел среща Адел Нумбурски – разведена танцьорка, която била с 6 години по-възрастна от него. Родителите му се противопоставят на брака на влюбените, което разстройва Курт, който бил особено близък с майка си. Но Адел била огромна опора за своя любим. Те сключват брак 10 години по-късно и тя остава до него до края на живота му.

    През 1931 година Гьодел публикува своите Теореми за непълнота, които напълно изумяват математичния свят, принуждавайки математиците да започнат да се питат какво означава това да вярват, че нещо е вярно. По-късно той става един от хората, които разработват теорията за рекурсивните функции, които са част от основите на компютрите. Но успешната му работа е придружена с кризи в личния му живот. Гьодел прекарва значително време в средата на 30-те години в санаториум за психично болни.

    В периода между двете световни войни Гьодел е член на група интелектуалци и философи, известни като Виенски кръг. През 1938 година той и съпругата му Адел заживяват в Принстън, Ню Джърси, където остават до смъртта на Гьодел през 1978.

    В Принстън Гьодел се сприятелява с друг велик учен на своето време – Алберт Айнщайн. Двамата често се разхождали заедно и разговаряли на родния си език – немски. Айнщайн дори придружава Гьодел на неговото изслушване за получаване на американско гражданство през 1947 година. Макар и приятели, двамата учени били коренно различни. Според статия, публикувана в „New Yorker”, Айнщайн бил общителен и забавен, а Гьодел, макар че бил считан за най-великия мислител след Аристотел, бил параноичен, вярвал в духове, страхувал се от възможността някой да го отрови и вярвал, че ако посещава други математици, някой от тях може да го убие.

    След смъртта на Айнщайн, Гьодел се затворил още повече в себе си. Ако някой искал да разговаря с него, то трябвало първо да му се обади, дори и Гьодел да се намирал в същата сграда. Когато искал да избегне среща с някого, математикът насрочвал дата, час и място за срещата, но не се появявал. Когато през 1975 година Гьодел е награден с Национален медал на науките, той отказва да се яви на церемонията по връчването му във Вашингтон, макар че му бил предложен частен автомобил, който да го закара до там. Гьодел толкова много се опасявал, че може да се разболее от нещо, че когато излизал носел ски маски, които покривали носа му. Той ядял единствено храна, която преди това е била опитана от лоялната му съпруга Адел.

    Когато Адел била приета в болница в края на 1977 година, Гьодел просто престанал да се храни. Той отслабнал значително и е приет в болницата на Принстън през същата година. Две седмици по-късно той умира от глад.

    В смъртния му акт пише, че Гьодел е починал поради „недохранване и слабост, причинена от нарушения на личността“. Той умира на 71-годишна възраст и в деня на смъртта си тежи само 30 килограма.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови