Когато човек иска да каже, че не вярва на нещо, показано във филм, обикновено свива рамене: „Като на кино“. И наистина, за съжаление, в стремежа си към по-впечатляващ ефект и психологическо въздействие върху зрителите, създателите на филми често допускат твърде неправдоподобни детайли, които нямат връзка с реалността. Ето някои от тях.
- Халката на граната не се дърпа със зъби.
Във филмите с военен или екшън-сюжет понякога може да видите как героят, поставен в трудна ситуация, изважда със зъби халката на граната, готов за саможертва, както и да отнесе със себе си на оня свят повечко врагове. Проблемът обаче е, че халката на гранатата не може да се извади със зъби. Тя е свързана с щифт от твърда тел, прегънат на две и вкаран в отвор върху взривателя, а от другата страна двата му края образуват закривени „мустачета“.
Как е практика? Отначало с ръка се изправят металните „мустачета“ – именно те не позволяват случайно взривяване на гранатата. Чак след това се дърпа халката. Неслучайно споменахме, че телта на щифта е твърда. Няма как със зъби толкова силно да се дръпне халката, че „мустачетата“ да се изправят. Най-много екшън-героят да си потроши зъбите.
- Заглушителите не правят изстрела безшумен.
Според филмите, ако върху дулото на пистолет е завинтен заглушител, никой няма да чуе изстрела, дори и да е зад близкия ъгъл. В някои случаи убиецът минава и без заглушител. Взимаме бутилка, поставяме в нея повече хартиени салфетки – и снайперската карабина гърми със звук, съпоставим с щракване на пръстите.
Как е на практика? Заглушителят наистина прави изстрела по-тих, но не толкова, че да не се чуе. За да бъде стрелбата наистина тиха, се нуждаете от специални модели оръжия и дозвукови патрони. Но ако просто завинтите заглушителя върху обикновен пистолет, няма да получите безшумен изстрел – а звук, сравним с удар на чук по ламарина.
- Дефибрилаторът не спасява спряло сърце
Във филмите дефибрилаторът – уредът, който удря с електрически ток гърдите на пациент, може да съживи дори човек, чието сърце вече е спряло. Понякога това не се получава от първия опит, обаче от втория или третия винаги действа.
Как е на практика? Дефибрилаторът не може да „включи“ вече спряло сърце. Това устройство се използва за възстановяване на нормалния сърдечен ритъм, когато сърцето бие, но с нарушения. Ако ударите с токов шок човек със спряло сърце, просто ще го доубиете окончателно.
- Инжектирането в сърцето не съживява
В прочутия филм „Криминале“героят Винсънт (Джон Траволта) се опитва да спаси Мия (Ума Търман), която е загубила съзнание след предозиране с наркотици. Героят няма дори спасителен дефибрилатор. Какво решава? Да направи инжекция право в сърцето. И спасява героинята.
Как е на практика? В съвременната медицина има такова нещо като „интракардиална инжекция“, но на практика тя не се използва. Съществуват по-безопасни, макар и не толкова зрелищни начини да доставите лекарство в сърцето. Забиването на игла в него ще направи дупка и ще причини тежко вътрешно кървене, което може да стане фатално. Дори ако такъв трик е възможен, то само на операционната маса, а не в занаятчийски условия.
- Куршум не отваря ключалка или катинар
Като на кино: катинари и ключалки не са пречка за яки мутри или командоси с пушкала. Пистолетен изстрел от разстояние един метър – и катинарът се разлита на парчета. Без ключове и шперцове.
Как е на практика? Стрелбата с пистолет по ключалка е не само безполезна, но и опасна: куршумът няма да причини много вреда на катинара, но ще рикошира и е напълно възможно да рани или убие стрелеца. В действителност за разбиване на ключалки полицейските части използват специални патрони с прах вместо твърди куршуми. А преди това надяват бронежилетки и лицеви маски.
- Автомобилите не експлодират при всяка възможност
Като на кино: ако снимате катастрофа или изстрел по автомобил, той непременно ще избухне. При това – често заедно със съседните коли. Обяснението е само едно: вместо бензин в автомобила слагат нещо избухливо, вероятно нитроглицерин.
Как е на практика? Самият бензин не е експлозивен – взривяват се неговите изпарения. Затова автомобилните конструктори специално проектират резервоарите така, че изпаренията да не се натрупват там. Затова експлозията на бензинов резервоар е рядко явление. А и да бъде подпален бензин с куршум е доста трудна задача. Обикновените куршуми не вършат работа – ще ви трябват запалителни или трасиращи. Улучената кола може и да пламне, но зрелищна експлозия пак няма да се случи.
- Пираните не са смъртно опасни
Пираните са често срещани чудовища във филми на ужасите. Там те са много по-опасни от акулите въпреки, че са по-малки. Тези риби нападат на огромни глутници и оглозгват жертвите си за секунди. И ако някой мафиотски бос ви хвърли в басейна със своите любими пирани – спасение няма.
Как е на практика? В света няма официално регистрирани случаи на убийство на хора от пирани въпреки, че много гладната хищна риба може да ухапе човек. А и като цяло, кръвожадността им е силно преувеличена: те са по-склонни да ядат мърша, но не и живи хора. В интернет има клипове със собственици на пирани – рибите демонстрират пълно безразличие към присъствието на човек.
–
