Още

    Защо азиатците имат „тесни очи“?

    Със сигурност всеки от нас рано или късно се е питал защо представителите на различните раси са толкова различни един от друг. Според изследователите характерните особености на всяка човешка популация се дължат на адаптиране към околната среда.

    В такъв случай е логичен въпросът: какви условия са могли да повлияят на характерната и странна за другите народи форма на очите на азиатците?

    Монголска жена. Фотограф: Михаела Норок

    Всъщност, размерът и формата на „азиатските“ очи не се различават от очите на други раси. „Присвиването“ се дължи на епикантуса – гънката на горния клепач. За разлика от европейското око, азиатският епикантус има плътен мастен слой, което създава впечатление за известно подуване на целия клепач. Тази особеност в по-голяма или по-малка степен е характерна за всички представители на монголоидната раса. Тази раса включва китайците, корейците, японците, виетнамците, монголите, бурятите, калмиките, народите от Крайния Север, някои тюркски народи – якути, тувинци, казахи, киргизи, татари, башкири и много други. Някои изследователи са склонни да включват към нея и индианците, които имат тъмна кожа, тъмен цвят на очите и същия епикантус – установено е, че те са дошли в Америка от Сибир преди около 20 хиляди години, когато Беринговият проток все още не е съществувал и американският континент бил свързан по суша с Азия.

    Самият термин „монголоидна раса“ се появява през XIII век с формирането на Монголската империя, обединяваща повечето от изброените народи. Всъщност, въпросът защо еволюцията е дарила на монголоидите такъв епикантус, все още няма ясен отговор. Повечето изследователи приписват това на суровия степен климат, доминиран от силни ветрове и сурови зими. Уплътненият клепач затваря слъзния канал срещу прах и предпазва зрителния орган от вредното въздействие на заслепяващата слънчева светлина, която се отразява от заснежените степи.

    Учените забелязали и известна зависимост на епикантуса от ширината и височината на носа. Колкото по-ниско е разположено междуочието, толкова по-ясно се вижда епикантусът. В допълнение, „монголската гънка” зависи от дебелината на мастния слой под клепача. По този начин епикантусът се схваща като мастно натрупване.

    Има и още две мнения: 1) локалното отлагане на мазнини по лицето предотвратява замръзването при студения зимен вятър и, 2) мастната гънка е запас от хранителни вещества, което е наложително в сухия климат. Като доказателство за второто мнение привеждат южноафриканският народ на бушмените, който също е придобил „монголска гънка“ по време на еволюцията. Бушмените са признати за един от най-древните народи на планетата. Това са носителите на най-старата Y-хромозомна халлогрупа А. От нея са произлезли всички съвременни етноси. Редица изследователи са привърженици на теорията, че някога епикантус притежавали всички хора на планетата. По-късно „монголската гънка“ атрофирала и изчезнала сред хората, които се придвижили към европейските по-благоприятни условия на живот.

    Всички тези хипотези обаче имат своите слаби места. Например, ако епикантусът предпазва очите от прах, тогава защо не се наблюдава при жители на Африка и Централна Азия, където има много пясъчни пустини? На свой ред е озадачаващо, че в Африка само бушмените се сдобили с епикантус. Народите от Централна и Северна Африка, с тамошните не по-малко трудни региони, се оказали без „монголска гънка“.

    Освен това, самите признаци на монголоидната раса се оформили в умерената или субтропичната зона на територията на съвременния Китай. А тези региони винаги изобилствали на храна и не познават суровия степен студ.

    Епикантусът има тенденция да се появява в детска възраст дори сред европейците. Той обаче напълно изчезва в процеса на растежа. При индианците от Америка „монголската гънка“ се изгубва до 20-годишна възраст. „Присвиването“ на окото днес постепенно изчезва сред тюркските народи и дори сред жителите на самия Китай.

    Изследователите са единодушни в едно: по един или друг начин епикантусът е служил като своеобразен защитен механизъм на човека. С развитието на технологиите и подобряването на условията на живот, „монголската гънка“ постепенно атрофира и намалява. Кой знае, може би след много поколения епикантусът сред азиатците ще изчезне напълно.

     

     

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови

    Изтеглете 
    мобилно приложение за Android и iOS

     
    close-link