Експериментът „Вселена 25“: как раят се превърна в ад

За популация мишки, като част от социален експеримент, били създадени райски условия: неограничени запаси от храна и вода, отсъствие на хищници и болести, достатъчно място за разплод. В резултат на това цялата колония от мишки измряла. Защо се случило това? И какви уроци трябва да извлече човечеството от това?

Американският етолог Джон Калхун провежда серия от невероятни експерименти през 60-70-те години на ХХ век. Като експериментатор Д. Калхун непрекъснато избирал гризачи, въпреки че крайната цел на изследванията винаги е била прогнозирането на бъдещето на човешкото общество.

В резултат на многобройни експерименти върху колонии от гризачи, Калхун формулира нов термин – „поведенческа мивка“, което обозначава прехода към деструктивно и девиантно поведение в условия на пренаселеност и струпване.

С изследванията си Джон Калхун придобива определена известност през 60-те години, тъй като много хора в западните страни, които преживяват следвоенния бейби бум, започнали да се замислят за това как пренаселеността ще се отрази на обществените институции и на всеки човек в частност.

Най-известният му експеримент, който накарал цяло поколение да се замисли за бъдещето, той провежда през 1972 г., заедно с Националния институт за психично здраве (NIMH).
Целта на експеримента „Вселена-25“ била да се анализира влиянието на плътността на популацията върху моделите на поведение на гризачите. Калхун построил истински рай за мишки в лабораторни условия.

Създаден е резервоар с размери два на два метра и височина един и половина метра, откъдето експерименталните субекти не можели да излязат. Вътре в резервоара се поддържала постоянна температура, подходяща за мишки (+20 ° C), храната и водата били в изобилие и били създадени множество гнезда за женски.

Всяка седмица резервоарът се почиствал и поддържал в идеална чистота, взимат се всички необходими мерки за безопасност: появата на хищници в резервоара или появата на масови инфекции са изключени. Експерименталните мишки постоянно са наблюдавани от ветеринарни лекари, тяхното здравословно състояние постоянно се следяло.

Системата за снабдяване с храна и вода била така измислена, че 9500 мишки можели да се хранят едновременно без никакъв дискомфорт, а 6144 мишки можели да консумират вода, без да изпитват никакви проблеми.

Имало предостатъчно място за мишки, първите проблеми с липсата на подслон можели да възникнат едва, когато популацията достигне повече от 3840 индивида. Въпреки това, такъв брой мишки никога не е бил достигнат в резервоара, максималната популация е наблюдавана при 2200 мишки.

Експериментът започнал от момента на поставянето на четири двойки здрави мишки вътре в резервоара, което отнело доста време, за да свикнат, да осъзнаят в каква миша приказка са попаднали и да започнат да се размножават бързо.

Калхун нарекъл периода на развитие фаза А, но от момента на раждането на първите мишлета започва вторият етап В. Това е етап на експоненциален растеж на популацията в резервоара при идеални условия, броят на мишките се удвоява на всеки 55 дни.

Започвайки от 315-ия ден на експеримента, темпът на нарастване на популацията се забавя значително, сега броят им се удвоявал на всеки 145 дни, което бележи навлизането в третата фаза С. Към този момент в резервоара живеят около 600 мишки, с определена йерархия и определен социален живот. Имало физически по-малко пространство от преди.

Появява се категория „изгонени“, които били изгонени в центъра на резервоара и често ставали жертва на агресия. Човек би могъл да различи групата на „изгонените“ по нахапаните им опашки, разкъсана козина и следи от кръв по тялото. Изгонените били предимно млади индивиди, които не намерили за себе си социална роля в мишата йерархия.

Проблемът с липсата на подходящи социални роли е причинен от факта, че в идеални условия в резервоара мишката живее дълго време, стареещите мишки не дават място на младите гризачи. Затова често агресията е била насочена към новите поколения индивиди, родени в резервоара.

След изгонването мъжките рухвали психологически, проявявали по-малко агресия, не искали да защитят бременните си жени и да изпълняват социални роли. Въпреки че от време на време те нападали или други индивиди от обществото на „изгонените“, или други мишки.

Женските, които се подготвяли за раждането на малките, стават все по-нервни, тъй като в резултат на растежа на пасивността сред мъжките те стават по-малко защитени от случайни атаки. В резултат на това женските започват да проявяват агресия, често се бият, защитавайки потомството.

Парадоксално обаче агресията не била насочена само към другите, не по-малко агресивност се проявявала и по отношение на техните деца. Често женските убивали малките си и се премествали в горните гнезда, ставали агресивни отшелници и отказвали да се размножават. В резултат на това раждаемостта е спаднала значително, а смъртността на младите животни е достигнала значителни нива.

Скоро започнал последният етап от съществуването на мишия рай – фаза D, или фаза на смъртта, както го нарича Джон Калхун. Символът на този етап била появата на нова категория мишки, наречена „красиви“. Те включват мъже, които показали поведение, нехарактерно за вида, отказвали да се бият и да се борят за женски и територии, не проявявали никакво желание да се чифтосат и били склонни към пасивен начин на живот.

„Красивите“ само ядели, пиели, спели и почиствали козината си, избягвайки конфликти и изпълнение на нормалните социални функции. Те получили името си, защото за разлика от повечето други обитатели на резервоара, по тялото им нямало следи от ожесточени битки, белези и разкъсани косми, нарцисизма и егоизма им станали легендарни.

Изследователят бил поразен и от липсата на желание на „красивите“ да се чифтосват и размножават, като сред последната вълна от раждания в резервоара „красивите“ и самотните женски, които отказват да се размножават, се наместват в горните гнезда на резервоара и стават мнозинство.

Средната възраст на мишката в последния етап от съществуването на миши рай била 776 дни, което е с 200 дни по-висока от горната граница на репродуктивната възраст. Смъртността на младите животни е била 100%, броят на бременностите е пренебрежимо малък и скоро е 0.

Застрашените мишки практикували хомосексуалност, девиантно и необяснимо агресивно поведение при излишък от жизненоважни ресурси. Канибализмът процъфтявал едновременно с изобилието от храна, женските отказвали да отглеждат малките и ги убивали. Мишките бързо умирали, на 1780-ия ден след началото на експеримента умира последният обитател на „мишия рай”.

Предвиждайки подобна катастрофа, Д. Калхун с помощта на своя колега д-р Х. Марден провел серия от експерименти в третия етап на смъртната фаза. Няколко малки групи мишки били извадени от резервоара и преместени в еднакво идеални условия, но също и в условия на минимална популация и неограничено свободно пространство.

Без струпване и интраспецифична агресия. Всъщност за „красивите“ и единичните женски бяха пресъздадени условия, при които първите 4 двойки мишки в резервоара се размножили експоненциално и създали социална структура.

Но, за изненада на учените, „красивите“ и самотни женски не променили поведението си, отказали да се чифтосват, размножават и изпълняват социални функции, свързани с репродукцията. В резултат на това нямало нова бременност и мишките умрели от старост.

Подобни резултати били констатирани във всички преселени групи. Всички експериментални мишки са умрели при идеални условия.

Джон Калхун създал от експеримента теорията за двата вида смърт. „Първа смърт“ е смъртта на духа. Когато в социалната йерархия на „мишия рай“ нямало място за новородени, липсвали социални роли в идеални условия с неограничени ресурси, възниква открита конфронтация между възрастни и млади гризачи и нивото на немотивирана агресия се увеличило.
Нарастващото население, увеличената тълпа, увеличените нива на физически контакт – всичко това, според Калхун, води до появата на хора, способни само на елементарно поведение.

В идеалния свят, в безопасност, с изобилие от храна и вода, отсъствие на хищници, повечето индивиди само са яли, пили, спали, се грижели за себе си. Мишката е елементарно животно, за нея най-сложните поведенчески модели са процесът на ухажване на женската, възпроизвеждане и грижа за потомството, защита на територията и малките, участие в йерархични социални групи. Психологически провалените мишки отказали всичко по-горе.

Калхун нарича това отхвърляне на сложните поведенчески модели „първа смърт“ или „смърт на духа“. След настъпването на „първата смърт“ физическата смърт („втората смърт“ в терминологията на Калхун) е неизбежна и е въпрос на кратко време. В резултат на „първата смърт“ на значителна част от населението цялата колония е обречена на изчезване, дори и при условията на „рая“.

Веднъж Калхун бил попитан за причините за появата на групата на „красивите“ гризачи. Калхун направил пряка аналогия с човек, като обяснил, че ключова черта на човека, неговата естествена съдба, е да живее в условия на натиск, напрежение и стрес.

Мишките, изоставяйки борбата, избирайки непоносимата лекота на битието, се превърнали в аутистични „красиви“, способни само на най-примитивни функции – усвояване на храна и сън. „Красавецът“ отказва всяко сложно и взискателно напрежение и по принцип става неспособен на такова силно и сложно поведение.

Калхун прави паралели с много съвременни мъже, способни само на най-рутинни, ежедневни действия за поддържане на физиологичен живот, но с вече мъртъв дух. Какво се изразява в загуба на креативност, способност за преодоляване и най-важното – съществуване под напрежение. Отказът да приемем многобройни предизвикателства, бягството от напрежението, от живота, пълен с борба и преодоляване – това е „първата смърт“ в терминологията на Джон Калхун, или смъртта на духа, която неизбежно води до втора смърт, този път – тялото.

Може би все още ви мъчи въпросът: защо експериментът на Д. Калхун беше наречен „Вселена-25“? Това бил двадесет и петият опит на учения да създаде рай за мишки и всички предишни приключили със смъртта на всички експериментални гризачи