Още

    Крале, царе, императори – каква е разликата?

    В далечното и не толкова далечното минало, а понякога дори в наши дни държавният глава можело да бъде наричан крал, цар, император – като понякога някои от тези титли се използвали едновременно.

    Така, например, българският цар Калоян бил провъзгласен от папата за „крал“ през 1204 г., която титла се добавя към „цар“, получена от него по право след смъртта на брат му Петър.

    Цар Калоян е провъзгласен от папата за „крал“ през 1204 г.

    Руските монарси пък носят титлата „цар“ след Иван Грозни. Петър Велики към нея добавя и „император“.

    Цар

    Въобще, титлата „цар“ се срещала само в България и Русия. Като българските царе са доста „по-стари“ от руските – пръв цар на България и въобще в света е Симеон Велики, който взема тази титла през 913 г. Иван Грозни е доста след него – през 1547 г. В Русия тази титла се използва до 1721 г., когато руският цар Петър I се обявява за „всеруски император“. Ала и след това руските монарси наред с официалната титла „император“ използват и „цар“ до революцията през 1917 г.

    Думата “цар” идва от латинското „цезар“. Това е задължителна част от титлата на императорите от времето на Римската империя, а по-късно и на Източната Римска империя – Византия. Произхожда от името на Юлий Цезар. Названието „цезар” отразява приемствеността на властта на императорите, за която по този начин се утвърждава, че произхожда лично от него.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Любопитни факти за Персийската империя

    Прабългарите преди основаването на собствена държава

    Изследване: Ето какъв е бил сексът в Османската империя

    В немския език пък титлата „цезар“ се появява във формата „кайзер“. Някои историци спорят дали това става чрез готската й форма „кайсар“ или директно чрез транскрипция от латински.

    Император

    Първоначално думата “император” означавала просто „военачалник“, предводител на римските легиони. Титлата придобива монархически характер по времето на римския император Октавиан Август (упр. 27 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.).

    В европейската исторически традиция титлата император се свързва именно с Рим – това показва водещото положение на съответната държава. Оттам и продължилият векове, но в края на краищата неудачен опит за ново обединяване на Европа, както по времето на Рим, в лицето на т. нар. „Свещена Римска империя“ – чиито „императори“ си останали обаче само формални носители на тази титла.

    Любопитен от историческа гледна точка, например, е начинът, по който Русия се превръща в империя. По същество, тя е първата реална и достатъчно дълго просъществувала империя след Римската, която с право носи това название: голяма територия, силна армия, много народи на нейната територия.

    Други претенденти за това звание са западноевропейските колониални империи – Британската, Испанската и Португалската. Но все пак вмъкнатата частица „колониална“ показва непълноценната форма на подобни имперски образувания с накъсана територия.

    Сближаването между Русия и Европа през ХVІІІ век повдига въпроса за мястото на държавата в европейската йерархия. Самата дума „империя“ означава, наред с други неща, политическия статус и права на страната, нейното ниво на развитие и претенциите й за ролята на световен лидер.

    Друг фактор за обявяването на Русия за империя е фактът, че титлата „император“ е била по-разбираема на Запад, отколкото титлата „цар“. Но в същото време, въпреки факта, че Русия се превръща в империя, а царят в император, титлите „цар” и “велик княз” се запазват от руските владетели. Например, руският император Николай I през 1829 г. бил коронясан за полски крал във Варшава, а също така носел титлата „Велик княз Финландски“ (която принадлежала на руските императори в периода 1809-1917 г.). Така, в официалния му титулен списък се срещат общо около 30 названия.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Произход на българите – теории и хипотези

    Българите са единствените, които са побеждавали Чингис Хан и монголската империя

    Кара Булгар – забравената империя на черните българи

    В Европа най-голям брой империи се появяват през ХІХ век. Така, например, през 1804 г. императорската титла е присвоена от Наполеон Бонапарт. След това имперски претенции, заради африканските си колонии, проявява и Германия. В Европа по онова време съществуват още Австро-Унгарската, Руската, Британската и Османската империя.

    Освен това, през ХІХ век, следвайки европейската традиция, владетелите на определени държави от Латинска Америка, които тогава наскоро получили независимост, се обявяват за императори. В началото на 1804 г., след отделянето на колонията от Франция, бива провъзгласена Хаитянската империя – а през есента на същата година генерал-губернаторът на Хаити Жан-Жак Десалин се провъзгласява за император Жак I. След придобиването на независимост, за империя се обявява и Бразилия.

    В началото на XX век, поради Първата световна война и последвалите революции, най-големите европейски империи – Руската, Германската и Австро-Унгарската, престават да съществуват. Британската империя просъществува малко по-дълго, но в средата на ХХ век под натиска на САЩ и тя се разпада на редица независими и полунезависими държави.

    В момента единственият монарх в света, който носи титлата „тенно“ или по-старата „микадо“ (равна на европейската „император“) е Нарухито в Япония.

    Крал

    Има няколко версии за произхода на думата „кинг“ (англоезичната й форма) или „рей“ (в романските езици). Смята се, че в английския идва от титлата на викингските племенни вождове „конунг“. В романския езиков ареал – френски, италиански, испански, португалски, титлата „рей“ или „роа“ е наследница на латинската дума „рекс“, която означава „върховен ръководител“, както и „първи жрец“.

    Според най-разпространената версия, славянската форма на западните монарси – „крал“, „король“, „крул“, идва от името на Карл Велики, основателят на династията на Каролингите, управлявал франките от 768 до 814 година.

    През ХХ век под влияние на англоезичната култура редица нововъзникващи държави започват да се наричат ​​„кралства“, в западните форми на произношение „кингдом“ – но, всъщност, в самите тях се предпочитат местните форми. Например, в Кувейт и Катар титлата на държавния глава е “емир”, а в Оман и Бруней – „султан“. Съответно, държавите са „емирати“ и „султанати“.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Пуническите войни – битките между Римската република и Картагенската империя

    Какъв щеше да е светът, ако Картаген беше победил?

    Битката при Кана

    Най-важната битка във войната между Картаген и Римската империя

    Историята на Римската Империя

    Древната история на Първото българско царство. Къде са живели прабългарите на Аспарух?

    Историята на Османската империя

    Волжка България или Страната на градовете

    Племето Авари и връзката им с българската история

    Византийската империя – възход и падение

    Синовете на Кубрат

    Цар Калоян – един от владетели, заради които българите имаме славата на велик народ

    Произходът на името „България“

    Още публикации

    Коментари

    1. Титлата цар е съкращение от Цезар. (Манасиева хроника).
      Това е втората титла в Римската империя след Август(Въведена е по времето на император Август).
      Първият наш цар е Тервел, титлата му е дадена от Юстиниан Ринонос. след нея всички наши владетели я ползват едновременно с Канас(Кнас(Княз) -владетел).

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови

    Изтеглете 
    мобилно приложение за Android и iOS

     
    close-link