background img
ное. 2, 2018
938 Views

Елам – 3000 години древна история

Автор:

През IV-III хилядолетия пр. Хр. територията на Иран била гъсто населена от различни племена, сродни на източните си съседи – дравидите от долината на Инд.

Най-напред създали държавност племената от земята Елам в днешния Югозападен Иран; това име й дали месопотамците в подражание на еламското самоназвание „Халтемпт” – „Земята на Бога”.

Най-големите центрове на Елам били Суза на запад и Аншан (съвременният археологически обект Тепе-Малян) на изток. Окончателно еламитите били цивилизовани от шумерите, които през ІV-то хилядолетие пр. Хр. подчинили района Сузиана и основали колония в Суза, която станала център за разпространение на културата и политическия опит на Месопотамия. Така еламитите усвоили писмеността и, след изтеглянето на шумерите, създали своя собствена държава, която подчинила почти цялото иранско плато.

Основните центрове на новата държава станали нейните колонии, известни по административните документи на Елам от началото на ІІІ-то хилядолетие пр. Хр. Тези външни владения еламитите загубили след няколко века, но собственото си етно-политическо единство и държавност запазили в продължение на хиляди години.

Елам бил федерация от няколко княжества, която ту се обединявала под властта на едно от тях, ту отново се разпадала. Столица била Суза – най-големият град в Елам, който се намирал в най-плодородната част на страната и контролирал маршрутите към Месопотамия.

Във фазите на стабилно обединение еламитите обикновено завладявали обширни вътрешни райони в днешен Иран, а понякога и значителна част от Месопотамия. По време на разпадане страната губела всичките си завоевания и прекратявала активната си външна политическа дейност. Постоянните геополитически противници на Елам били държавите в Месопотамия – Акад, Ур, Вавилония, Асирия, като превесът често се променял от едната към другата страна.

Еламската държава и съседните ѝ територии. Уикипедия

За Елам били характерни архаичните обичаи на родово-племенното общество: съвместно управление-тривластие, бракове между братя и сестри, както и левират – когато мъж задължително се жени за вдовицата на брат си.

Основните клетки на обществото били големи родови общности с колективно владеене на земята. Но те постепенно се разпаднали на малки частни ферми. Царските и храмови стопанства били отделени от частните имоти.

Месопотамските източници наричат ​​Елам страна на демони и зли магьосници, а неговите жители – планински разбойници, алчни за месопотамските богатства.

В 2003 г. пр. Хр. след много перипетии и ожесточена война Елам унищожил царство Ур, като пленил последния урски цар Ибисуен.

Около 1775-1765 пр. Хр. по времето на цар Сивепалархухпак Елам завоювал почти цяла Месопотамия, като превърнал в свой васал дори прочутия вавилонски цар Хамурапи, създателя на първите писани закони в човешката история. Обединената еламо-месопотамска армия под командването на еламския пълководец Кутир-Лагамар (Кедорлаомер) стигнала до Източното Средиземноморие (спомен за този поход е запазен в Библията, книга „Битие“, глава 14).

Но този успех бил съвсем временен. През 1764 г. пр. Хр. Хамурапи в продължителна война разгромил еламитите и превзел Суза.

През XVII-ти век. пр. Хр. в Иран нахлули арийците. Местното население било прогонено. Елам оцелял, защото се намирал в периферията на нашествието. Дори преживял нов период на разцвет – създала се централизирана монархия и наследствени династии. Еламските войски разгромили дори Асирия.

Но вавилонците, водени от Навуходоносор I, внезапно въстанали и успели да нанесат такъв удар на еламитите в сражение при река Улай (1130 г. пр. Хр.), че Елам се губи от месопотамските летописи през следващите 300 години.

Новата еламска държава била създадена едва към средата на VIII-ми век пр. Хр., но никога не успяла да преодолее разпокъсаността на страната. Нейната история в този период представлява поредица от непрестанни войни с Асирия.

През 639 г. прочутият асирийски цар Ашурбанипал нанесъл окончателен удар на Елам. При завръщането си от победоносния поход той впрегнал в своята колесница трите последни царе на Елам – Хумбан-Халташ III, Пае, Таммариту и техния съюзник, пленения арабски шейх Уайате. Елам, който тогава вече наброявал история от почти 3 хиляди години, прекратил своето съществуване.

Ашурбанипал разграбва Суза през 646 пр.н.е. Уикипедия

Днес иранизирани потомци на еламитите – племената бахтиари и лури,  живеят в планините на Югозападен Иран.

Категория:
Uncategorized · История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title