В Югоизточна Азия живеят номадските народи на моряците баджо. Те са от хората, които не са дали почти никакви жертви по време на голямото земетресение, причинило цунами в Индийския океан през 2004-та. Това е така, защото са се приспособили към живота в морето, а на брега отиват единствено, за да погребват мъртвите. Етническата група баджо, или малайци, живее по този начин от векове насам – главно в Малайзия, Индонезия и Филипините.
Баджо живеят в ръчно изработени лодки, на име „лепа-лепа“. Имат всичко, от което номадите се нуждаят, за да живеят: кухненски прибори, керосинови лампи, храна, питейна вода и дори растения. На брега баджо излизат рядко – да продават или купуват необходимите им стоки или да ремонтират лодките си. Издържат се основно от подводен лов – те са първокласни водолази и могат да се гмуркат на дълбочина от 30 метра в търсене на бисери и морски краставици. Гмуркането се превръща в тяхно ежедневие от ранна детска възраст.
Този начин на живот, разбира се, е изпълнен с много опасности. Често се случва рибарите да осакатеят или да загинат от кесонна болест, още позната като декомпресия.
С всяка изминала година за тях животът в морето става все по-голямо предизвикателство. Рибните запаси са почти изчерпани вследствие неконтролирания риболов, а баджо се прехранват основно чрез продажбата на морски бас или наполеонова риба на риболовни компании в Хонг Конг. Нелегалните начини за риболов с помощта на динамит баджо научили от войници по време на Втората световна война. Оттогава насам с този риболовен метод са причинили огромни щети на подводната фауна.
Баджо ловят риба и с помощта на цианкалий, който се освобождава от пластмасови бутилки директно в рибния пасаж. Той парализира рибите, което позволява това да се продават живи. Въпреки това, този метод на риболов отравя целия коралов риф.
Получава се порочен кръг: за да прехранват, рибарите са принудени да ловят оогромни количества риба, но едновременно с това унищожават и огромна част от подводната фауна. Рибата достига до предприятията в Хонг Конг, където бива натъпкана със стероиди, за да остане жива (азиатските ресторанти плащат много добре именно за жива риба).
В последните години правителството е принудило морските номади да мигрират към сушата, а това ще доведе до пълна загуба на културата им. Често пъти баджо влизат в противоречие и с правителствата на други държави, защото в търсене на богат улов, пресичат международни граници. Културата на номадите приближава към своя залез и след смъртта на сегашното поколение, няма да има кой да живее в морето. През последните години младежите баджо масово напускат родните си места, търсейки работа в града. Остава обаче надеждата, че ситуацията с морските цигани ще се подобри. Световният фонд за дивата природа, както и Международното дружество за опазване на природата, организират редица програми за рационално използване на морските ресурси.
