Още

    Морските цигани – народът баджо

    В Югоизточна Азия живеят номадските народи на моряците баджо. Те са от хората, които не са дали почти никакви жертви по време на голямото земетресение, причинило цунами в Индийския океан през 2004-та. Това е така, защото са се приспособили към живота в морето, а на брега отиват единствено, за да погребват мъртвите. Етническата група баджо, или малайци, живее по този начин от векове насам – главно в Малайзия, Индонезия и Филипините.

    Баджо живеят в ръчно изработени лодки, на име „лепа-лепа“. Имат всичко, от което номадите се нуждаят, за да живеят: кухненски прибори, керосинови лампи, храна, питейна вода и дори растения. На брега баджо излизат рядко –  да продават или купуват необходимите им стоки или да ремонтират лодките си. Издържат се основно от подводен лов – те са първокласни водолази и могат да се гмуркат на дълбочина от 30 метра в търсене на бисери и морски краставици. Гмуркането се превръща в тяхно ежедневие от ранна детска възраст.

    Този начин на живот, разбира се, е изпълнен с много опасности. Често се случва рибарите да осакатеят или да загинат от кесонна болест, още позната като декомпресия.

    С всяка изминала година за тях животът в морето става все по-голямо предизвикателство. Рибните запаси са почти изчерпани вследствие неконтролирания риболов, а баджо се прехранват основно чрез продажбата на морски бас или наполеонова риба на риболовни компании в Хонг Конг. Нелегалните начини за риболов с помощта на динамит баджо научили от войници по време на Втората световна война. Оттогава насам с този риболовен метод са причинили огромни щети на подводната фауна.

    Баджо ловят риба и с помощта на цианкалий, който се освобождава от пластмасови бутилки директно в рибния пасаж. Той парализира рибите, което позволява това да се продават живи. Въпреки това, този метод на риболов отравя целия коралов риф.

    Получава се порочен кръг: за да прехранват, рибарите са принудени да ловят оогромни количества риба, но едновременно с това унищожават и огромна част от подводната фауна. Рибата достига до предприятията в Хонг Конг, където бива натъпкана със стероиди, за да остане жива (азиатските ресторанти плащат много добре именно за жива риба).

    В последните години правителството е принудило морските номади да мигрират към сушата, а това ще доведе до пълна загуба на културата им. Често пъти баджо влизат в противоречие и с правителствата на други държави, защото в търсене на богат улов,  пресичат международни граници. Културата на номадите приближава към своя залез и след смъртта на сегашното поколение, няма да има кой да живее в морето. През последните години младежите баджо масово напускат родните си места, търсейки работа в града. Остава обаче надеждата, че ситуацията с морските цигани ще се подобри. Световният фонд за дивата природа, както и Международното дружество за опазване на природата, организират редица програми за рационално използване на морските ресурси.

    Още публикации

    Коментари

    1. Не разбирам какво ги прави „цигани“?! Може би езика, на който говорят, историята, музиката, общо културата им? Не всеки номад е циганин.

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови