Представете си мъж на около 50 години, който тича с пълна сила срещу стена от вражески щитове. Той не е млад наборник, принуден да се бие от страх пред командирите си. Не е бедняк, който няма друг избор. Той вече е служил на Рим, преживял е две десетилетия походи, получил е земя, пари и право да остарее спокойно. И въпреки това се връща на бойното поле.
Този човек е Гай Крастин, ветеран от армията на Юлий Цезар. В битката при Фарсал през 48 г. пр. Хр. той застава пред своя пълководец и казва, че днес Цезар ще му бъде благодарен – жив или мъртъв. След това повежда малка група ветерани право срещу центъра на армията на Помпей. Малко по-късно умира с меч, пронизал лицето му.
Това не е обикновена смърт. Това е избор. Крастин не е трябвало да бъде там. Той вече е бил свободен човек, пенсиониран войник, човек с възможност да живее далеч от праха, кръвта и крясъците на войната. Но е принадлежал към една особена група – евокати. Това са ветерани, които след края на редовната си служба доброволно се връщат в армията по лична покана на стар командир.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
