Всяка голяма икономическа криза започва с едно и също изречение: „Никой не можеше да го предвиди.“ Така беше с финансовата криза от 2008 г., с инфлационния шок след 2021 г., с банковите сътресения, с дългите периоди на нисък растеж в Европа и с неочаквано бързия възход на Китай. Отново и отново икономисти, централни банкери и финансови коментатори изглеждат изненадани от процеси, които би трябвало да са в центъра на техния анализ.
Причината, според критичната гледна точка, е проста: голяма част от съвременната макроикономика се опитва да обясни икономиката, без реално да разбира банките. Това звучи абсурдно, защото банките са навсякъде около нас. Те финансират жилища, бизнеси, държави, фондове, пазари и потребление. И въпреки това в много учебници те дълго време са представяни като обикновени посредници – институции, които събират депозити от едни хора и ги дават като заеми на други.
Тази картина е удобна, но непълна. Ако банките бяха само посредници, те нямаше да бъдат толкова важни за бумовете, кризите, инфлацията и растежа. Истинската тайна на финансовата система е, че банките не просто разпределят вече съществуващи пари. Те създават по-голямата част от парите чрез кредитирането.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
