апр. 12, 2019
767 Views

Ежедневието в Древния Рим

Автор:

Един типичен ден в Древния Рим започвал с лека закуска. След това римляните поемали към своите задължения: сенаторите в Сената, земеделците на нивите, занаятчиите в работилниците. Градският плебс тръгвал да се шляе по улиците в търсене на възможност за припечелване на някой страничен доход, както и да погледа многобройните улични фокусници и артисти или гладиаторските битки на стадиона.

Работата приключвала в следобедните часове, а след нея много римляни отивали в обществените бани – но не само по хигиенни причини, а и заради общуването с други хора. Около 15.00 ч. те обядвали, което също било възможност за общуване.

Римските сенатори

Древният Рим представлявал сложно устроено общество, чието функциониране изисквало хора с различни професии. По-голямата част от черната работа била извършвана от роби, но те можели да бъдат също учители и лечители.

Самият римски гражданин можел да бъде, например, земеделец – каквито били повечето от жителите на провинцията. Също и воин; военната служба била възможност за хората от по-бедните класи да получават редовна заплата, а след уволнение от армията (службата продължавала 20 години) да получат добър парцел или определена парична сума. За бедняците това било добър начин да издигнат своя социален статус.

Римски учител с двама ученика, като трети пристига със своя локулус: писмена кутия, която съдържа химикалки, мастилница и гъба за коригиране на грешки. Снимка: Уикипедия

Мнозина римляни се занимавали с търговия. Римските търговци продавали и купували всякакви стоки в различни части на империята. До голяма степен именно те развивали икономиката и направили Рим богат.

Занаятчиите били важни за империята, защото произвеждали всичко, от което римляните се нуждаели – от кухненски съдове до изящни украшения, както и оръжия за армията. Някои майстори предавали уменията си по наследство, като занаятът бил семеен. Робите също можели да бъдат занаятчии и да работят в големи работилници, където произвеждали многобройни домакински стоки.

В Древния Рим хората обичали да се забавляват, така че винаги имало много артисти, музиканти, танцьори, състезатели с колесници и гладиатори.

Юристи, учители и инженери обикновено ставали предимно римски граждани; но ако един роб бил образован, той също можел да получи, например, място за учител.

Административният апарат на древния Рим бил огромен и се състоял от много чиновници. Имало всякакви държавни длъжности: от събирачи на данъци и писари до най-високите постове – сенаторските. Сенаторите били най-богатите и най-влиятелни хора и оставали на поста си пожизнено; затова и понякога в Сената имало до 600 души.

Семейството било много важно за римляните. Негов глава били бащата. От юридическо-правна гледна точка той бил негов пълен господар. Въпреки това, обикновено жената оказвала силно влияние върху случващото се в дома, тъй като тя се занимавала с финансите и управлява домакинството.

Римските момчета ходели в държавно училище след навършване на 7 години. На децата на заможните хора преподавали индивидуални учители. Изучавали се четене, писане, математика, литература и реторика. Някои богати родители наемали домашни учители и за момичетата. Бедните хора не можели да ходят на училище.

Хранене. До следобеда повечето римляни ядяли малко. Но обядът бил важно събитие, като започвал около 15.00 ч. и често преминавал във вечеря. Обядвали полулегнали върху дивани. Богатите граждани били обслужвани от роби. Хранели се направо с ръце, като често ги изплаквали. Типичното меню се състояло от хляб, бобови растения (самият фасул бил все още непознат, докарали го след доста векове от Америка), риба, зеленчуци, сирене и сушени плодове. Имало и месо, но в малки количества. Храната на богатите римляни била разнообразна и гарнирана с причудливи сосове. Външният вид на ястието бил също толкова важен, колкото и вкусът му. В интерес на истината, някои ястия днес ще ни се сторят доста странни – например, мишки или паунови езици.

Банкет, изобразен върху стенопис от Помпей (1 век). Снимка: Уикипедия

Облекло. Най-разпространената дреха била тогата – дълга дреха от няколко метра плат. Богатите носели бели тоги от вълна или лен. Някои цветове и орнаменти върху тогите можели да се носят само от определени групи хора и в определени случаи. Например, високопоставените сенатори и консули ходели в тоги с лилава ивица, а черна тога се обличала само по време на траур.

С тогата било неудобно да се ходи, затова тя по правило била предназначена за излизане пред публика. Постепенно излязла от мода и след нея повечето хора носели туника, допълвайки я с наметало, когато било студено. Туниката напомняла дълга риза, препасвали я с колан. Богатите я носели като домашна дреха и я обличали под тогата. По принцип туниката била обичайната дреха на бедните римляни.

Категория:
История · Човекът

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title