background img
май 14, 2018
6264 Views

Феноменът -“Плачещите икони”

Автор:

Има ли плачещи икони? Да, има.

Подобен феномен, наречен „мироточене“ или „мироточение“, неведнъж са виждали църковни служители, миряни, както и дори атеисти, отричащи всичко, които не се вписва в обичайните клишета и стереотипи.

Но, за да разберем същността на въпроса, трябва да знаем, че иконата не е само изрисуван образ на светец. За вярващите тя е прозорец към божествения свят, който невидимо присъства сред нас. Очите на човека са огледало на душата му, а светото лице е огледало на висшия дух, включващ съвест, нравственост, морал и други важни компоненти, които ни правят хора в най-високия смисъл на тази дума.

През февруари 1453 г. в прочутата църква „Света София“ в Константинопол заплакала икона на Света Богородица. Всички свързали това с надвисналата заплаха от турското нашествие. И наистина, градът паднал на 29 май същата година.

През 1705 г. в една от московските катедрали заплакала иконата на Света Богородица. Това бил труден момент за Русия. Реформите на Петър Велики били в разгара си, а Московското царство се превръщало в Руска империя. Новата политика безмилостно разрушавала съдбите на хората. И иконата заплакала. Но царят подходил към този въпрос по съвсем друг начин. Той решил, че духовенството така протестира срещу неговите нововъведения. Затова бил издаден строг указ, който… забранявал на Света Богородица и на други светии да плачат. Какво оставало на духовенството, освен да скрие мироточивите икони в подземията на храмовете и манастирите?

В наше време атеистите смятат, че мироточенето е обикновено мошеничество без никаква връзка с висшите сили. Според тях, сълзите са обикновено масло, което сипват в специални съдове зад светите ликове. В иконите пък били прорязани фини каналчета, по които маслото било излизало навън. Понякога пък, според атеистичните хипотези, вместо масло се прави смес от железен хлорид и калиев тиоцианат. В този случай капят вече не сълзи, а кръв – по-скоро течност, подобна на кръв. Общо взето, това са версиите на материалистите. Но, така или иначе, че се разминават доста с многобройните свидетелства на очевидци, зафиксирани както в хрониките, така и медиите в наши дни.

Църквата открай време е предпазлива по отношение на мироточенето на плачещите икони. Обикновено тя следва завета на Христос към Тома Неверни: „Ти повяра, Тома, защото видя. Но блажени са онези, които не видяха, а повярваха“. Смисълът е, че човек трябва да носи вярата в сърцето си, а не да повярва чак, когато получи някакво „доказателство“ за съществуването на екзистенциалните сили.

Така, например, през 2012 г. най-големите вестници в Италия съобщили невероятната вест, че на 12 април в 16.30 ч. заплакала иконата на Света Богородица в Православната църква “Свети Никола” в град Милано. Подобно являние вече било наблюдавано тук през април 2010 г. и март 2008 г. Архиепископ Авондиос казал на тълпата журналисти: „Дали това е чудо? Ние се отнасяме твърде предпазливо към тази дума. Ясно е само едно: че се случи нещо неразбираемо, което въобще не е някакъв трик“.

В заключение, трябва да се отбележи, че мироточене е доста разпространен свръхестествен феномен. Светите ликове наистина плачат, в различни църкви и в различно време. Трудно е да се повярва, че всички тези факти са тривиална измама. Разбира се, зад това има нещо. Но какво? Тук човек трябва да бъде ръководен от сърцето и вярата в Бога.

И може би всеки от нас трябва да се попита: а дали някоя икона по света не плаче и заради нашите собствени грехове?

Категория:
Uncategorized

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title