Дали е било възможно да не избухне революция във Франция е въпрос, по който историците спорят до ден-днешен. Но също толкова интересно е каква щеше да бъде държавата в случай, че революцията би се разминала.
Първи сценарий. Конституционна монархия. Може би въпросът е в личността на самия крал. Людовик ХVІ бил слабохарактерен човек, зависим и дори плах. Събитията, които започнали през 1789 г., кралят възприемал като някакво досадно недоразумение. Той не видял глобалните процеси в протестите, демонстрациите, политическите събрания и изграждането на барикади. Възприемал революцията като глупава оперета. Правел отстъпки с надеждата да спечели време – но тази нерешителност в крайна сметка му струвала главата.
Но със смъртта на Людовик ХVІ на ешафода династията на Бурбоните не прекъснала. Братята на краля, особено, разбира се, по-малкият – бъдещият Шарл X, нямало да постигнат съгласие с революционния Конвент. Но имало план относно сина на краля. Това нещастно момче, чийто кратък живот се състоял от непрекъснати трагедии и загадки, останало в историята като Луи XVII въпреки, че не управлявало Франция и една минута. Ако Конвентът успеел да го качи на трона и да сформира силно правителство, тогава страната можела да се превърне в Конституционна монархия за дълго време. Единственото по-сложно нещо било, че кабинетът на министрите трябвало да е коалиционен. Но имало хора, подходящи за това. С малко фантазия можем да измислим такова правителство: министър-председател – Жорж Дантон, министър на външните работи – Шарл-Морис Талейран, министър на вътрешните работи – Фуше, военен министър – Наполеон Бонапарт, някой генерал Лафайет може да поеме Министерството за реабилитация на дворяните (връщане и реабилитация на онези, които са били принудени да напуснат Франция по време на революцията). И накрая, властта трябва да бъде споделена с якобинците. Робеспиер можело да стане министър на колониите.
Ако такова правителство бъдело достатъчно силно, тогава всички следващи сътресения биха могли да бъдат избегнати. Няма страховити кланета и кошмарни ужаси във Вандея, няма якобинска диктатура, няма Директория, няма наполеоновски преврат. Наполеон, с целия си талант, нямало да свали едно силно правителство, защото не би получил необходимата подкрепа за това във военните среди. Но има и още. Нова Франция постепенно щяла бъде призната от всички европейски държави. Защото имаме и законният Бурбон на трона, така че няма да никаква заплаха за стария свят.
Втори сценарий. Военна диктатура. Ами, ако правителство се окажело слабо? Ако коалицията веднага затъне във взаимни разправии? Тогава първият вариант е военна диктатура. Тук като цяло всичко е ясно. В действителност, завземането на властта от Наполеон и без това е било военна диктатура, но просто не се наричало така. Пък и не е само Наполеон. Всеки един от силните генерали можел да завземе властта – а такива генерали във Франция имало предостатъчно.
Така че всеки би могъл да събори кабинета и да постави страната на военни релси. Например, Бернадот, който на младини бил свиреп революционер и имал татуировка: „Смърт на кралете!“; нищо, че сам станал крал на Швеция. Дори бащата на Александър Дюма-баща можел да стане генерал-диктатор.
Трети сценарий. Чуждестранна намеса. Европа следяла много внимателно случващото се във Франция. И това внимание бързо било заменено от тревога, а тревогата – от ужас. Разбира се, отслабването на политическия конкурент е добре дошло. Но самата тенденция… Някакви сиви хора се осмелили да вдигнат ръка срещу монархията, ограничили властта на краля и след това го екзекутирали. Властта преминала неясно към кого. Монарсите от останалата част на Европа били силно притеснени, че нещо подобно може да им се случи и на тях. Англия, Русия, Прусия и Австрия били ужасени.
Англия първа изготвила план за военна инвазия във Франция и силово възстановяване на абсолютната власт на Бурбоните. Както знаем, антифренската коалиция и без това в крайна сметка спечелила. Но тя победила вече Наполеон. А отначало на пълномащабна инвазия никой не се решил. Ако тя се била случила, Франция вероятно щяла бъде разделена на сфери на влияние и някой марионетен крал щял да седне в Париж, за да управлява. Вярно, в този случай нямало да има победоносно развети знамена и славни битки – но пък и 600 хиляди души не биха загубили живота си в руските снегове, нямаше да го има и разгромът при Ватерло. С две думи: щеше да има мир. А както е известно, и най-лошият мир е по-добър от най-добрата война.
–
