Древното римско селище Флоренция, под латинското име Florentia (цветуща), (на италиански: Firenze), e основано през 59 г. пр.н.е. от римски ветерани на бреговете на река Арно, в Италия. По-късно се превърща в град, който през IV в. от н.е. става резиденция на епископ. Флоренция попада под властта на Византийската империя, на остготите, на лангобардите и на франките. През VІІІ в. започва съживяването на града (епохата на Ранното Средновековие), за да излезе той на историческата сцена през ХІІІ–тото столетие като столица на политически и икономически силна италианска република.
От ХІІІ-ХІV в. (Епохата на Ренесанса) и през първата половина на ХVІ в. строителството във Флоренция е в своя разцвет. То създава и архитектурният образ на града.
Флоренция е смятана за люлка на западноевропейския Ренесанс. Градът е управляван дълги години от фамилията Медичи. Икономическият подем на Флоренция намира своето отражение в голямото строителство в града в края на ХІІІ в., когато през 1294 г. Арнолфо ди Камбио започва да строи срещу незавършения средновековен Баптистериум грандиозна катедрала – „Санта Мария дел Фиоре” (Cattedrale di Santa Maria del Fiore).
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
