background img
юни 26, 2013
9568 Views

Флоренция – люлката на Ренесанса

Автор:

Древното римско селище Флоренция, под латинското име Florentia (цветуща), (на италиански: Firenze), e основано през 59 г. пр.н.е. от римски ветерани на бреговете на река Арно, в Италия. По-късно се превърща в град, който през IV в. от н.е. става резиденция на епископ. Флоренция попада под властта на Византийската империя, на остготите, на лангобардите и на франките. През VІІІ в. започва съживяването на града (епохата на Ранното Средновековие), за да излезе той на историческата сцена през ХІІІ–тото столетие като столица на политически и икономически силна италианска република.

От ХІІІ-ХІV в. (Епохата на Ренесанса) и през първата половина на ХVІ в. строителството във Флоренция е в своя разцвет. То създава и архитектурният образ на града.

Флоренция е смятана за люлка на западноевропейския Ренесанс. Градът е управляван дълги години от фамилията Медичи. Икономическият подем на Флоренция намира своето отражение в голямото строителство в града в края на ХІІІ в., когато през 1294 г. Арнолфо ди Камбио започва да строи срещу незавършения средновековен Баптистериум грандиозна катедрала – „Санта Мария дел Фиоре” (Cattedrale di Santa Maria del Fiore).

Катедралата Санта Мария дел Фиоре

Катедралата Санта Мария дел Фиоре

Така е очертан религиозният център на Флоренция. Същият архитект полага основите и на Палацо Векио (Palazzo Vecchio) на площад „Синьория” (Piazza della Signoria). Така почти едновременно се оформят двата центъра на града. По-късно през 1370-1382 г. Франческо Таленто изгражда на площад „Синьория” Лоджия дей Ланци (Loggia dei Lanci). Завършеният архитектурен и градоустройствен лик на италианския град-република е дело на големите строители Арнолфо ди Камбио и неговите приемници – Джото Орканя и Франческо Таленто, чиито сгради имат монументална архитектура, в която все още се чувства влиянието на средновековното градоустройство, на замъците и зъбчатите крепостни стени. Големият ренесансов майстор Филипо Брунелески е следващият крупен архитект и строител на Флоренция. От 1419 до 1445 г. той оставя редица произведения на ренесансовото архитектурно изкуство. Той построява Яслите, купола на „Санта Мария дел Фиоре” – първия крупен паметник на архитектурата на Ренесанса, параклиса „Сан-Лоренцо” (San Lorenzo) и създaва ново направление в строителството.

Базилика Сан Лоренцо

Базилика Сан Лоренцо

Жизнерадостният художествен образ на постройките, различаващ се от досегашното средновековно строително изкуство, е продължен от последователите на Брунелески – Донатело, Лоренцо Гибелти Лука Делла Робия, Леон Батиста Алберти и др. Те образуват своя школа и построяват Палацо Строци, Палацо Пити, Палацо Медичи и Палацо Пандолфини, със строга величествена архитектура, напомнящя тази на Палацо Векио. Във Флоренция се оформят три главни площада: Църковния площад, площад „Синьория” и площад „Анунциата”.

Църковният площад, на който е построен църквата „Санта Мария дел Фиоре” – огромна катедрала, чиито пропорции не могат да се обхванат напълно от площада, е свързан чрез улица „Калцайоли” с площад „Синьория”. Това е главният площад на Флоренция и неговото въздействие е изключително. Палацо Векио, който има огромни размери, е построен така, че да може да се възприеме цялостно с двете си фасади. Това дава обемност на сградата и я прави по- изразителна.

Площад „Синьория”

Площад „Синьория”

Площад „Синьория” има Г-образна форма, която е получена постепенно, с премахването на стари квартали. Майсторското съчетание на контрастни архитектурни и скулптурни форми на площада влиза в хармония с живописната му форма и мащаба на главното сдание – Палацо Векио, който е снабден с мощна каменна крепостна стена, увенчана със забчати бойници. До нея стои Лоджия дей Ланци с три величествени арки. Главната фасада на Палацо Векио е винаги огряна от слънцето, а Лоджия дей Ланци е потънала в сянка и само отразената светлина облива грандиозните й сводове. Контрастната игра на светлосянката е подсилена от ефекта на меките, гладкообработени форми на скулптурните фигури по фасадата на Палацо Векио (най-известната е на Давид от Микеланджело).

По-късно на площада е поставена фигурата на Козимо І Медичи на кон, която разделя Г-образната пиаца на две пространства.

Понте Векио (Ponte Vecchio, „Старият мост”) е покрит мост над река Арно. Известен е с предимно бижутерските магазини, построени на него. Мостът се намира между Галерия Уфици и Двореца Пити.

Понте Векио

Понте Векио

През 1345 г. придобива днешния си вид на покрит мост с магазинчета. Той се състои от три отделни арки. По средата му има бюст на Бенвенуто Челини. Там влюбените имат обичая да оставят катинарче, чието ключе хвърлят в реката, за да е вечна любовта им.

Над магазините преминава коридорът, наречен на името на Джорджо Вазари, който представлява картинна галерия.

През 1559 г. херцогът на Флоренция Козимо I Медичи започва да събира най-важните административни служби – т. нар. uffici, в една сграда. За реализацията на проекта е поканен Джорджо Вазари, който се е учил при Микеланджело. Вазари построява две импозантни крила с колони, ограждащи дълъг двор, който започва от края на площада край Палацо Векио. След смъртта на Вазари (1574 г.) строежът е довършен през 1581 г. от Бернардо Буонталенти и Алфонсо Париги.

От Вазари е строен и затвореният пасаж, известен днес като „коридор Вазари”, който свързва Уфици и Палацо Векио с намиращия се на около 800 метра отвъд река Арно херцогски дворец – двореца Пити.

Уфици съдържа стотици шедьоври на майстори като Джото, Ботичели, Леонардо да Винчи, Рафаел, Джорджоне, Тициан, Фра Филипо Липи и много други и е един от най-прочутите и най-старите световни музеи на изкуствата. До Галерия Уфици се намира Базиликата Сан Лоренцо, също построена от Медичите и която е дело на Микеланджело с едни от неговите най-прочути скулптури.

Галерия Уфици

Галерия Уфици

Днешният музей Барджело съдържа най-изчерпателната поредица от средновековните и ренесансови склуптори на Италия. Очарователните художественипроизведения включват Пияния Бакхус на Микел Анджело, Давид на Донатели, проектите на Брунелески за конкурса за врата на Баптистерия и Меркурий на Гиямболоня.

Прикрепен към музея е параклисът на Мария Магдалена с фрески на Джото. Днес Флоренция гъмжи от индустрия и занаяти, търговия и култура, изкуство и наука. Климатът е умерен, но често променлив, с прохладна зима и топло лято.

Автор: Момчил Лазаров

Категория:
История
http://issuu.com/momchil_lazarov

Авторът Момчил Лазаров е на 36 години, от София. Завършил е специалност история в СУ „Св. Климент Охридски” през 2005 г. с интереси в областта на античната и средновековната история, както и в изследването на историята на религиите.

Comments to Флоренция – люлката на Ренесанса

  • Браво на автора

    hamali-atila септември 19, 2013 10:33 Отговор
  • Ренесансовата културна столица на Европа!

    Искрен Коцев март 13, 2016 23:50 Отговор

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title