Известно е, че на прощалния пир в чест на флотоводеца Нехарха и спътниците му, Александър Македонски се заразил с някаква загадъчна смъртоносна болест и скоро умрял. Няколко дни по-късно огромният му флот изчезнал, без да остави никаква следа в хрониките.
Естествено, това дава богат материал за най-различни хипотези. През ХІХ-ти век известният немски учен А. Хумболт отбелязал, че след 330 г. пр. Хр. Александър Македонски умишлено акцентирал върху географските открития по време на своите походи, като за тази цел поддържал голям екип от учени: природоизследователи, географи, историци-хронисти, философи, художници.
Александър Македонски
Гръцката географска наука тогава постигнала голям напредък. Колко малко знаели гърците преди тези походи – а пък и дали изобщо знаели?, за високите планини на Армения, за Хиндукуш, Сър-Даря и Аму-Даря, за върховете на Хималаите и долината на Инд?
А моряците на Неарх пък били първите гърци, видели мангрови дървета по бреговете на тропическите морета. За тогавашните хора било крайно интересно: а къде ли е краят на света? И има ли той край?
Край стените на Вавилон Александър построил огромен флот. Ето какво пише римският историк Ариан (92-175): „Според Птолемей, син на Лаге, от когото черпя главно моите сведения, целият флот се състоял от около 2 хиляди кораба, включително 80 с тридесет весла и много други, също и за превоз на коне, открити товарни ладии и всякакви други съдове. За да служат на корабите, за моряци взели финикийци, кипърци, карийци и египтяни“. Тоест: най-добрите мореплаватели на Древния свят.
Разузнавателните експедиции на Неарх обиколили бреговете на Персийския залив. Капитан Бахтас открил Бахрейнските острови и ги нарекъл Тилос. Андростен доплавал до Абу-Даби и съобщил за търговията с перли по арабското крайбрежие. Хиерон заобиколил по море Арабия, но се върнал, защото моряците били ужасени от огромните водни пространства и безкрайните пясъчни пустини.
През лятото на 323 г. пр. Хр. Неарх се канел да продължи разузнавателните пътешествия. Но съдбата решила друго. На 10 юни Александър неочаквано умрял. И флотът изчезнал. Накъде ли го повел гръцкият адмирал Неарх?
Според Ариан, малко преди смъртта си Александър искал: „…да тръгне от Персия, да заобиколи по-голямата част от Арабия, страната на етиопците, а също Либия и Нумидия от другата страна на Атлас до Хадес, да излезе в нашето море и, като подчини Либия и Картаген, да получи правото да се нарича „цар на цялата земя“. Явно географските знания на гърците в онази епоха не били чак толкова оскъдни, щом знаели, че Африка може да бъде заобиколена по море?
Според дръзката хипотеза, издигната от някои съвременни американски историци, флотът на Александър поел на изток, покрай бреговете на Южна Азия. В Индия гърците направили две спирки: първо на южния край на полуострова, после на източното му крайбрежие. От Индия корабите преминали към Мианмар (Бирма), завили на юг, плавали покрай Малака и излезли към островите на Индонезия. Така флотът достигнал Нова Гвинея. Когато достигнал Полинезия, били изминали вече 25 години от началото на пътешествието. Хората и корабите остарели, много кораби потънали, част от екипажите загинали в схватки с местните жители. Били събрани още моряци от местните жители на Южна и Югоизточна Азия. Сред гръцките кораби били добавени големи канута с екипажи от туземци. Флотът продължавал пътя си и достигнал Централна или Южна Америка.
Това е хипотезата. Но всеки ще каже: а къде са доказателствата? Според американските изследователи, доказателствата са стотици.
Например, едно от тях е, че хората, които стъпили на брега на Новия свят, носели шлемове в очакване на битката. Но на рисунките по пирамидите на индианците мочика са изобразени типични гръцки шлемове с извити гребени. Същите шлемове, само че плетени от тръстика, удивили след много векове капитан Джеймс Кук, който ги видял сред жителите на Хавайските острови…
Друг аргумент са флейтите, изобретени от гърците и символ на бога с кози крака Пан. Точно същите флейти са намерени в Панама, Колумбия, Перу и на Соломоновите острови. Съвпадение или заимстване? Многозначително обаче е, че всички флейти свирят все в една и съща тоналност. Значи, може би имат един и същи произход?
Интересното е още как австралийски учени са твърдо убедени, че древните египтяни са плавали до Австралия. В австралийския щат Куинсланд са открити серия йероглифи от средиземноморски тип. Впрочем, на древни китайски карти отпреди 2500 години са очертани северните брегове на Австралия. Освен това, в Централна Австралия някои племена използват думи на древноегипетски език, без да разбират значението им. Те разказват, че някога дошли хора отвъд морето и поискали да живеят с тях.
При изследване на мумиите в Британския музей било открито евкалиптово масло, което било част от сместа за балсамиране. Но е известно, че по времето на фараоните евкалипти растели само в Австралия и най-близките й острови.
Ето защо и хипотезата за доплаването на флота на Александър Македонски до Америка може да се окаже не чак толкова фантастична.
