Куманите играят важна роля в българската история – те са съюзници на цар Калоян по време на решаващата му победа над кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход при Адрианопол през 1205 г. Но се оказват и доста коварни съюзници – смята се, че именно техният предводител Манастър убива царя през 1207 г.; при това може би в заговора е участвала и съпругата на Калоян, царица Целгуба (Анна-Анисия), също куманка.
Но кои са куманите и откъде са се взели?
Във византийските и унгарски източници от 1060-те години се споменават племената кумани и куни, дотогава неизвестни в Европа. Затова пък били познати на руските князе като „половци“. Предците на куманите – сарите, в Ранното Средновековие имали своя държава на територията на Алтай и Източен Тян-Шан. Но тя била разгромена от китайците през 630 г. Оцелелите сари се преместили в степите на Източен Казахстан, където получили новото име „кипчаки“, което, според легендата, означава „нещастни“. Но това название не се среща при появата им в Източна Европа, за което първи съобщават визанитйците през 1064 г.
Според някои археолози, основните археологически находки на куманската култура са прочутите скулптурни идоли на жени от камък, издигани върху могилите в чест на бойците, загинали в битка.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
