Още

    Куманите – племето от конни наемници

    Куманите играят важна роля в българската история – те са съюзници на цар Калоян по време на решаващата му победа над кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход при Адрианопол през 1205 г. Но се оказват и доста коварни съюзници – смята се, че именно техният предводител Манастър убива царя през 1207 г.; при това може би в заговора е участвала и съпругата на Калоян, царица Целгуба (Анна-Анисия), също куманка.

    Но кои са куманите и откъде са се взели?

    Във византийските и унгарски източници от 1060-те години се споменават племената кумани и куни, дотогава неизвестни в Европа. Затова пък били познати на руските князе като „половци“. Предците на куманите – сарите, в Ранното Средновековие имали своя държава на територията на Алтай и Източен Тян-Шан. Но тя била разгромена от китайците през  630 г. Оцелелите сари се преместили в степите на Източен Казахстан, където получили новото име „кипчаки“, което, според легендата, означава „нещастни“. Но това название не се среща при появата им в Източна Европа, за което първи съобщават визанитйците през 1064 г.

    Според някои археолози, основните археологически находки на куманската култура са прочутите скулптурни идоли на жени от камък, издигани върху могилите в чест на бойците, загинали в битка.

    Както повечето чергари, куманите водели полуразбойнически начин на живот. Главните им занимания били нападенията срещу земеделските градове и селища, заробването на техните жители и след това продажбата им по робските пазари на Централна Азия и Венеция.

    В битките те използвали тактиката на внезапните набези: устройване на засади, внезапни атаки, лъжливи бягства, масирана конна лава срещу изненадания противник. Въоръжени с лъкове и стрели, мечове и къси копия, куманите препускали срещу вражеския строй, като го обсипвали с облаци стрели. Всички тези похвати използвали и срещу кръстоносците при Адрианопол през 1205 г. Освен ударната конница, те използвали и нови за онова време оръжия – тежки арбалети и „течен огън“, явно заимствани от китайците по време на войните с тях в Алтай.

    Куманите много често се наемали на служба при най-различни господари: Византийската империя, руските княжества, България, Влахия. Хрониките дори описват случаи, когато различни кумански дружини се сражавали едни срещу други, защото били наети от различни воюващи страни.

    Най-големият враг на куманите бил руският княз Владимир Мономах (1053-1125). Той разработил бойна тактика, която свела до минимум предимствата на куманските конни набези.

    Кавалерийската „лава“ на куманите се разбивала в дългите копия и високи щитове на руската пехота – а в това време рускатата кавлерия обкръжавала куманските дружини и не им позволявала да използват обичайния си похват за бързо бягство. Следвала масова сеч, в която обградените хиляди кумани били избивани до крак като отмъщение за поробените и отвлечени славяни.

    Руснаците дори избирали подходящ сезон за война срещу куманите – през пролетта, когато руските коне, хранени през зимата със зърно и сено, били по-силни от куманските, които разчитали само на прясна трева, трудно откривана сред зимните снегове.

    Любимата тактика на Владимир Мономах също се оказала крайно ефикасна: той изчаквал куманите да атакуват и да ги посрещне с копията на пехотата. Така номадите са изморявали, атакувайки безполезно стените от копия и щитове – а в това време руската конница обкръжавала фланговете и удряла в тил.

    Няколко похода на Владимир Мономах били достатъчни, за да прогонят куманите от руските земи. Те се разпилели към Кавказ, Източна и Централна Европа, мярнали се за кратко на Балканите и окончателно изчезнали от историята – а след тях останали само прочутите „каменни баби“, осеяли причерноморските степи.

    Интересно е, че когато започнало великото нашествие на татаро-монголите към Европа през 1230-те години, най-важният аргумент за това бил да бъдат преследвани и унищожени докрай куманите – които си били спечелили смъртната омраза на монголските владетели от династията на Чингизидите.

    Кумани предвождани от цар Калоян щурмуват отбранявания от св. Димитър Солун – фреска от манастира Дечани

    Релеф с изображение на кумански конник стрелящ с лък

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови