ян. 8, 2021
126 Views

Фьодор Апраксин – адмиралският чичо на Петър Велики

Автор:

Ако не е шумният и сенчест архитектурен търговски комплекс „Апраксин двор“ в Санкт-Петербург, оскъдните споменавания в учебници и справочници, както и общата слава на дворянския род Апраксини, за Фьодор Матвеевич Апраксин сигурно нямаше да си спомнят. Така се случило, че той не оставил дълбока следа. Следа оставили скандални персонажи в руската история като, например, Александър Меншиков или Франц Лефорт.

Но Апраксин е някъде на втория ред, в сянката на Петър Велики, заедно с Б. П. Шереметев, А. И. Репнин, М. М. Голицин, Й. Брус и други велможи на първия руски император.

Фьодор Апраксин, Уикипедия

 

А обикновено за хора от ранга и с постиженията на Федор Матвеевич Апраксин (1661 – 1728) – чичо на Петър Велики, се пише много повече. Той започнал като царски стюард, бил губернатор на Астрахан, воювал срещу турците и строял първия руски флот. По време на Северната война (1700-1721) участвал в много славни битки: блестящата отбрана на Санкт-Петербург (1708), победоносната обсада на Виборг (1710) и превземането на Кексхолм, завладяването на Хелсингфорс и Або (1713), триумфалния разгром на шведите при Гангут (1714).

Апраксин командвал различни войски и Балтийския флот, заслужил графска титла, получил ордените „Андрей Първозвани“ и „Александър Невски“, и един от първите носел званието генерал-адмирал на Негово императорско величество. Графът направил своя принос и на държавното поприще – от 1717 г. бил сенатор и президент на Адмиралтейската колегия (затова е наричан още „първият военно-морски министър на Русия“), генерал-губернатор на Естландия, влизал във Върховния таен съвет.

Въпреки очевидната значителна роля на адмирала, нито един историк все още не е разгледал внимателно живота на граф Апраксин. Съответно знаем малко за него. Дали е бил умен или глупав, честен или коварен, алчен или щедър… Защо се издигнал и как се справял, благодарение на какви човешки качества?

В мъглата на историята човек не може да различи появата на Апраксин. Очевидно той бил изпълнителен и знаел как да постигне резултат, когато императорът поставял ясни военни цели. От друга страна, адмиралът се боял да поеме лична отговорност и предпочитал в трудна ситуация да изчака заповед, преди да започне да действа (което на война все пак не е най-добрата черта на характера).

Известни са още някои подробности, не само за военните му дела. Например, Апраксин споделял тогавашния неизкореним порок, който Петър толкова се опитва да преодолее – корупцията. Два пъти адмиралът фигурирал в случаи на присвояване на държавни средства. Веднъж, през 1714 г., се отървал само с глоба за допускане на кражба на подчинени, а друг път (1718 г.) разследването доказало личната вина на Апраксин. Заради това той бил арестуван, загубил титлата си на граф и цялото си имущество – обаче, Петър заменил тази присъда отново с глоба, като взел предвид заслугите на адмирала.

Съвременниците се изказват за Апраксин по различен начин, понякога противоречиво. Често се споменава користолюбието му.

Британският посланик Чарлз Уитуърт пише, че адмиралът е „много отмъстителен и охотно получава подаръци“. Първият испански посланик в Русия Джеймс Фицджеймс Лирия оставя подобно описание: „много алчен, заради което едва не загина“. Англичанинът на руска служба Дж. Пери направо обвинявал Апраксин в измама – графът винаги бавел заплатите и „не се вълнува за честното изпълнение на думата си“. Шведът в руски плен Еренмалм отбеляза, че графът е жесток и има варварски нрав, „той е воден от изключителен егоизъм и непоносима руска амбиция”. Други, като датчанинът Г. Грунд, сочат, че адмирал Апраксин изобщо не разбирал от политика и военно-морско дело.

Но тук, изглежда, просто чужденците ревнуват, защото искали да заемат повече офицерски постове в Русия – царят плащал добре. Апраксин им отвръщал с пълна взаимност.  Консервативен човек, той не харесвал чужденците и съжалявал за „доброто старо време“, разрушено от Петър.

Обаче пък други чужденци, напротив: съобщават, че Апраксин бил много енергичен и упорит, проницателен и справедлив, „има добри отношения с всички, смел е (макар и не безумно), „прави впечатление на добър и честен човек“.

Сред самите руснаци графът като цяло си спечелил завидна репутация на правдив, любезен и умен човек, който имал „искрено желание да бъде полезен на всички“.

Как да разгадаем загадката на адмирала граф Фьодор Апраксин? Едно за него е ясно с пълна сигурност: той бил необикновен човек сред строителите на нова Русия по времето на Петър Велики – и тепърва чака своите биографи.

loading...
Категория:
Личности
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu