февр. 8, 2020
112 Views

Франк Шийрън „Ирландецът” – мафиотът, убил по поръчка своя приятел

Автор:

На всички е известно какво представляват синдикатите и защо съществуват тези организации. Но малцина знаят, че далеч не всички синдикати са били формални организации, както в СССР, и са участвали в събирането на вноски и раздаването на ваучери за санаториумите. В САЩ това били сплотени и дейни колективи, които принуждавали работодателите да се съобразяват с тях, ако не със законни средства, то със сила. В Америка историята на профсъюзното движение е неразривно свързана с италианската мафия и единствения й неиталиански член е Франк Шийран с прякор „Ирландецът“.

За да бъдем справедливи, трябва да отбележим, че Франк никога не е бил истински член на италианската мафиотска фамилия Бъфалино. Това обаче не му попречило да бъде човек, особено близък с дон Росарио Алберто Бъфалино (Ръсел Бъфалино) и дори негов приятел. По искане на своя приятел Шийран извършил поне 30 убийства, като нито едно от които не е доказано.

Франк Шийран е роден през 1920 г. в САЩ, в семейство на имигранти. Въпреки факта, че през целия си живот той се смятал за чистокръвен ирландец, с което много се гордеел, това не било напълно вярно. Бащата на бъдещия синдикалист и по съвместимост мафиот бил ирландец, но майка му била шведка.

Детството на Шийран трудно може да се нарече спокойно, заради крайната бедност на семейството му. Когато семейство Шийран се преместили в малкото работническо градче Дерби, Пенсилвания, Франк трябвало да си намери работа. По това време момчето било само на 7 години, но дори и тогава било много трудно дете. На път за вкъщи от работа младият ирландец ходел по магазините за хранителни стоки в съседство, за да открадне нещо от там за семейна вечеря.

Ирландски имигранти в САЩ

Франк се отличавал не само с небрежното си отношение към чуждото имущество, но и с буйния си нрав. Бащата на момчето, като всеки ирландец, обожавал уиски, бира и бокс и нямал нищо против да пие пред сина и съпругата си. Непрекъснатите пиянски свади на бащата каляват Франк морално и физически, а връстниците предпочитали да не се забъркват с него.

Шийран наследил чертите на скандинавските си предци по майчина линия и вече на 15-годишна възраст достигал ръст от почти два метра. Бащата на младежа трябвало да се въздържа от домашни дрязги, тъй като започнал да получава доста сериозен отпор. Въпреки силната си физика, младежът не изпитвал влечение към физическия труд и първото работно място като възрастен на Шийран била … местната църква.

Високият широкоплещест мъжага бил нает в църквата като слуга и съвестно изпълнявал задълженията си, докато не усетил наследеното влечение към алкохола. Веднъж, докато почиствал след поредната служба в църквата, Франк решил да отпие малко от църковно вино и неусетно изпил месечния запас от този важен продукт. Разбира се, след това не бил в състояние да изпълнява задълженията си и останал без работа.

До 20-годишна възраст става ясно, че Франк направо плаче за затвора, а родителите му го убеждават да се присъедини към армията. Големият мъж е назначен във военната полиция, но след избухването на Втората световна война Шийран се кандидатира за фронта и искането му е удовлетворено.

Оказало се, че войнския живот направо е „легнал на душата” на Франк, и на фронта той е влизал в най-трудните места, и е искал да изпълнява най-трудните задачи. Разследващите от ФБР, които трябвало да проучат подробно биографията на този млад мъж, установили, че Шийран е прекарал 411 дни на бойното поле по време на службата си, вместо средните 100 дни за американски войник.

Франк е бил в Ардените, Сицилия, Франция и навсякъде проявявал несравнима смелост и невинаги оправдана жестокост. Той с радост доброволно е работил в стрелкови отряди и бил безмилостен към военнопленниците. Няколко пъти Шийран бил забелязан по време на неразрешено убийство на пазачите на концлагерите, но винаги му се е разминавало наказанието.

В края на войната Франк има много награди и нееднозначна репутация, което карало дори колегите му и някои командири да странят от него. В по-късни години мъжът признава, че възможността да убива безнаказано, която имал на фронта, просто определя бъдещия му живот.

“В Европа бях себе си и след това вече не се промених. Свикваш със смъртта. Както и към това, че се налага да убиваш други.”

Мъжът се завърнал у дома през есента на 1945 г., но войната остава в него завинаги. Животът в спокойно общество с многобройните си ограничения не бил за Франк. Пиенето го влечало и в един момент стигнал дотам, че пребил полицай. По това време Франк имал късмет и се отървал с глоба, но началото на конфронтацията със закона било положено.

През 1947 г. Шийран се оженил и си намерил работа като шофьор на камион. Повечето служители на неговата компания били италианци, но това бързо престанало да смущава всички – Франк крадял стоки и лъжел не по-лошо от колегите си и бързо бил признат за свой. Той се присъединил към шофьорския профсъюз на Международното братство на превозвачите и станал негов активен член. Малко по-късно ирландецът поискал да стане шеф на тази организация и новите му приятели му помогнали.

Росарио Алберто Бъфалино (Ръсел Бъфалино)

Италианските колеги запознали Франк с Ръсел Бъфалино, донът на едно от мафиотските сицилиански семейства. Опитният мафиот веднага разбрал, че пред него е не само физически силен и отчаян, но и много умен човек. Изненадващо, Шийран, без да е италианец, останал в близкото обкръжение на кръстника и станал не само негов подчинен, но и приятел.

Новият член на Cosa Nostra, по прякор Ирландецът, никога не е задавал твърде много въпроси. Ако семейство Бъфалино решало да елиминира някого, той отивал и изпълнявал тази задача, без да уточнява подробностите. Благодарение на това Шийран си спечелил висок авторитет в мафията и скоро получил повишение.

Един ден Франк казал на шефа, че иска да стане профсъюзен лидер и това напълно съвпаднало с желанията на Ръсел Бъфалино, който мечтаел да получи допълнително влияние върху представителите на големия бизнес на Пенсилвания.

По това време Джими Хофа, човек, който също не бил твърде близък до закона, оглавявал Международния съюз на братството на превозвачите. Не се знае дали този активист е бил ентусиазиран от наложения му от мафията заместник, но трябвало да се примири с него. Дори скоро станали неразделни приятели. Нещо повече, мощният и агресивен Шийран бил най-подходящият за потушване на напрежението сред недоволните членове, каквито винаги е имало в тези среди.

Джими Хофа

В работата на съюза, убиецът Шийран направил доста добра кариера, като оглавил 326-та дивизия на Международното братство на превозвачи в Делауеър. В пика на успеха на Франк, Джими Хофа се оказва в корупционен скандал и влиза в затвора за 13 години. Вярно, той излежава само 5 от тях, след което противно на закона, отново се опитва да заеме водеща позиция в съюза.

Хофа успял да получи обезщетение от 2 милиона долара от организацията си за прослуженото си време, но не успява да се върне на поста си. Той настоявал да си върне властта в профсъюза, а това не се харесвало на мафията. Решили, че е време да се отърват от него. На 30 април 1975 г. Джими Хофа, 62-годишен, се обадил на жена си от телефонна кабина, разположена на един от паркингите на ресторант в Детройт в район Блумфийлд – Тауншип.

С развълнуван глас мъжът информирал жена си, че е измамен, но не довършил разказа си и затворил. Никой друг не е чул за Хофа повече – той изчезнал без следа. Полицията успяла да намери колата на Джими, но в нея нямало следи, които да помогнат за намирането му.

Според неофициална версия, бившият синдикалист е бил убит от Франк Шийран, който го е примамил в частна къща в предградие на Детройт. Там го застрелял с два куршума в главата. Но ФБР отрича тази хипотеза, тъй като по времето на изчезването на Хофа, Ирландецът е бил по поръчка на Ръсел Бъфалино във Филаделфия.

Франк Шийрън, вдясно

Но каквито и да са нещата, никой не се наемал да отрече участието на мафията в смъртта на синдикалния бизнесмен. А това означава, че най-близкият сътрудник на Хофа и Бъфалино не би могъл да има нищо общо с това. Въпреки кървавата следа, която преследвала Шийран в продължение на десетилетия, той никога не бил обвинен в убийство.

Вече в доста напреднала възраст Франк, традиционно за американски лидер на профсъюза, бил обвинен в корупция и измами. Той получил голяма присъда – 32 години, но излежава само 10 години зад решетките. Шийран завършва живота си не съвсем обичайно за мафиот – той не бил убит и не изгнил зад решетките, а умрял в старчески дом близо до Филаделфия от рак на 83-годишна възраст. Легендарният убиец и приятел на шефа на мафията никога не е отговарял пред закона за своите престъпления.

Битува една недоказана теория. През 2003 г., на прага на смъртта, Франк Шийран се изповядал. В изповедта си признал за това, че лично е убил приятеля си Хофа. Това било много трудна поръчка за него, въпреки че бил професионалист в това отношение.

Историята на Ирландецът оживява във филма на Мартин Скорсезе „Ирландецът“. В него главни роли имат Ал Пачино, Робърт Де Ниро и Джо Пеши.

Автор: Десислава Михалева

Категория:
Личности · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title