фев. 6, 2021
715 Views

Галантната епоха

Автор:

Периодът, наречен „Галантната епоха“, съвпадаща приблизително с ХVІІІ век, напълно променила приетите стандарти за красота и естетическите идеали на Ренесанса. Ако през периода на Възраждането най-много у мъжете и жените се ценяла цъфтящата сила – то епохата на абсолютизма, започнала с краля-слънце Людовик ХІV, напротив, смятала всичко силно и мощно за пошло, парвенюшко и достойно за презрение. Силата тогава се смятала за естетически грозна. В Галантната епоха  истинският аристократ трябвало да бъде безделник.

В очите на аристокрацията работата и по-специално физическият труд, били срамно занимание. Истинското благородство и перфектната аристократичност се състоели в безделието – което постепенно се превърнало в първото и основно задължение на привилегированите слоеве на обществото.

Гравюра от А. Авелин, лист 4, 1736. Уикипедия.

Затова и, когато ставало дума за красота, Галантната епоха (другото й название е „Галантни празници“) превъзнасяла онези физически характеристики, които подчертавали неспособността за работа. Красива тясна длан, неспособна на силни движения – но способна нежно да гали. Красив малък крак, чиито движения напомнят танц, едва способен да ходи и напълно неспособен да стъпва решително и твърдо.

Тялото се смятало за красиво, ако не излъчвало сила, не било мускулесто, а нежно и крехко или, според разбиранията на онази епоха – грациозно. Във всички движения и жестове преобладавала играта, на която се стараели да придадат благородни черти.

В идеологията за красотата на Галантната епоха личи стремежът към изящни чувствени удоволствия. Всяка част от човешкото тяло се превръща в самодостатъчен инструмент за получаване на удоволствие. Образецът на красотата не бил свързан с голотата (както през Ренесанса), а бил в най-тясна връзка с облеченото тяло. Голи тела вече нямало – те били само полуоблечени.

Танцуващо младо момиче , черен, червен и бял тебешир и пън на хартия. Уикипедия

Ако по-рано дрехите били до известна степен декорация, украсяваща голото тяло, то оттук нататък те се превръщат в съществен елемент. Поради това става особено важно да се подчертае прецизирането на всичко телесно; на мястото на истински красивото се поставя пикантното, а на мястото на здравото и силното – сладострастното.

Пикантната бледност на лицето е символ на физическа крехкост, както и следа от нощи, посветени на любов (всъщност, днес биха казали: „на секс“). За да подчертаят още повече своята бледност, дамите заради контраста украсявали бузите, челото и врата си с изкуствени черни бенки. Тъй като бледият тен и кожа се смятали за признак на красота, през ХVІІІ век било изразходвано огромно количество пудра. Тялото на жената само по себе си трябвало да бъде деликатен инструмент за всякакви фантазии на влюбената галантност, а тялото на мъжа – обещание, че той ще съумее да свири на този инструмент.

Мари-Луиз О’Мърфи 1752 г. Уикипедия

Отношението към възрастта също станало различно. Епохата на абсолютизма просто игнорирала старостта, като се опитвала да удължи младостта и замествала удовлетворението с желание и разнообразие. Доказателство е фантастичната биография на Нинон де Ланкло, която на 90-годишна възраст сменяла любовници един след друг. Някои дори смятат, че тази Нинон никога не е съществувала, а е само образ, създаден от идеологията – макар биографията й да е добре известна.

Хората от Галантната епоха обичали младостта и признавали само нейната красота. Тогава жената никога не била по-възрастна от 20, а мъжът – от 30 години. Художниците в стила „рококо“ никога не са рисували зрели жени, предпочитайки да изобразяват нежност и игра вместо страст, обещания – вместо последствия. Ако в предишния ХVІІ век всяка жена изглежда на 40 години, то това е само заради идеята за величие.

Истинският ценител, разбира се, винаги харесва повече опитната жена, тъй като играта с нея не е опасна – а удоволствието винаги е пълно с новости. Старият чичо, който запознава своята млада племенница с бурните любовни радости; възрастната леля, която посвещава младия, красив племенник в тайните на страстта – това са любимите мотиви в изкуството на рококо. Доброжелателният чичо пробва дали корсетът на племенницата му е прекалено стегнат и използва това, за да пусне ръка зад корсажа й. Игривата леля моли племенника си да я защити от нахалната оса – и му разкрива зрялата си красота. Това са първите уроци по любов – вместо удовлетворение само игра.

Жан-Батист Греуз, Разглезеното дете, 1765 г. Уикипедия

Женските гърди се превърнали в особено дръзки еротични възбудители. Франсоа Буше (1703-1770) изобразява перачка на работа, но нейният труд не го интересува – той просто търси удобна възможност да изобрази поза, която особено ясно откроява тази част от тялото. Тъй като епохата особено ценяла и красотата на пикантно изпъкналите бедра, не по-малко разпространен мотив е изображението на задната част на женското тяло.

Какво да се прави – така художниците дават възможност и на нас, обикновените хора, макар и след векове, да надникнем през ключалките в будоарите и спалните на „Галантната епоха“.

loading...
Категория:
Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup