Периодът, наречен „Галантната епоха“, съвпадаща приблизително с ХVІІІ век, напълно променила приетите стандарти за красота и естетическите идеали на Ренесанса. Ако през периода на Възраждането най-много у мъжете и жените се ценяла цъфтящата сила – то епохата на абсолютизма, започнала с краля-слънце Людовик ХІV, напротив, смятала всичко силно и мощно за пошло, парвенюшко и достойно за презрение. Силата тогава се смятала за естетически грозна. В Галантната епоха истинският аристократ трябвало да бъде безделник.
В очите на аристокрацията работата и по-специално физическият труд, били срамно занимание. Истинското благородство и перфектната аристократичност се състоели в безделието – което постепенно се превърнало в първото и основно задължение на привилегированите слоеве на обществото.
Затова и, когато ставало дума за красота, Галантната епоха (другото й название е „Галантни празници“) превъзнасяла онези физически характеристики, които подчертавали неспособността за работа. Красива тясна длан, неспособна на силни движения – но способна нежно да гали. Красив малък крак, чиито движения напомнят танц, едва способен да ходи и напълно неспособен да стъпва решително и твърдо.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
