След поражението си от руснаците при Полтава през 1709 г. шведската сухопътна армия вече не представлявала онази страховита сила, с която крал Карл XII започнал Северната война (1700-1721). Но наличието на силен шведски флот пречело на бързото и победоносно прекратяване на войната в полза на Русия и нейните съюзници. През 1714 г. първоначалният план за действие предвиждал съвместни действия на руските и датските военноморски сили. Походът на руския флот от леки галери трябвало да има спомагателен характер. И без това вече почти никой не ги използвал в големи битки – тяхното време отдавна било преминало.
Съвместните действия с датчаните обаче не се състояли, затова планът на кампанията бил променен. Петър I наредил галерният флот да се движи покрай брега на Балтийско море, да стовари десант на територията на врага и така войната да приключи. Той се състоял от 99 галери и по-малки гребни кораби – скампавеи. Общото ръководство официално се осъществявало от генерал-адмирал Ф. М. Апраксин въпреки, че ключовата роля в операцията принадлежала на царя.
През юли 1714 г. шведският флот под командването на адмирал Ватранг преградил пътя на руските галери при нос Гангут. Шведите не бързали да влязат в бой и чакали руското командване да направи грешен ход.
На полуостров Гангут в района, където се намирал руският флот, имало тясна (около 2 км) сухоземна ивица, удобна за влачене на сравнително леките руски галери. Според плана на Петър I трябвало да се извлекат няколко галери и по този начин да се заблуди врага. Но шведското командване решило да хване руския галерен флот „в клещи“.
Малък отряд от една фрегата, шест галери и два шхербота под командването на контраадмирал Нилс Ереншелд се насочил към мястото, където русите строели трасето за влачене. Отрядът на вицеадмирал Лиле трябвало да обстрелва руските галери в базата им до село Твермине, а самият Ватранг с основните сили останал при нос Гангут.
Но тогава се намесил случаят – нямало никакъв вятър и шведският флот просто останал неподвижен.Отрядът на Лиле не успял да достигне Твермине, като се задоволил със стрелба от прекалено голямо разстояние. На свой ред руското командване предприело смел пробив при нос Гангут. Авангардът преминал навътре в морето покрай ескадрата на Ватранг, а основните сили – покрай брега. Основните сили на руския галерен флот, които извършили пробива, междувременно блокирали отряда на контраадмирал Ереншелд. Шведите се подготвили за битка в тесния фиорд Рилакс, където русите не можели да разгърнат силите си.
За атака на шведските позиции бил определен отряд от 23 руски галери. Единадесет от тях били насочени към шведския флагман в центъра, а по четири трябвало да атакуват двата фланга.
Още четири галери трябвало да заобиколят шведите и да атакуват отзад. Съотношението на силите било следното: на девет шведски кораба имало 941 войници с 94 оръдия; руският авангард от 23 галери имал на борда си 3450 души и от 127 до 143 оръдия. В 14 ч. на 7 август 1714 г. от руската флагманска галера „Света Наталия“ бил подаден сигнал за атака.
Руското командване успяло да създаде решаващо предимство и в артилерия, и в жива сила. Но освен количествено, превъзходството на русите било и качествено. Личният състав били не моряци, а войници от пехотни полкове, които можели да изпълняват най-различни функции: по време на поход гребели, по време на десант слизали на брега, а при морски бой участвали в абордажите. Нещо повече, за разлика от шведските моряци, те имали еднакво въоръжение: предимно пушки-фузеи с щикове, а за хладно оръжие – шпаги или прави саби-палаши.
При приближаването си към противника ниските шведски кораби били обсипани с градушка от куршуми. Така например, 700 души от руския Ингерманландски полк стреляли средно по 28 пъти – а пушечният огън от късо разстояние освен, че е убийствен, оказва и сериозно психологическо въздействие.
И едва след продължителен обстрел на шведските кораби последвал абордажна битка, където численото превъзходство и еднаквото въоръжение се оказали решаващите фактори. Самият абордаж също се извършвал последователно. Първо били превзети шведските флангови галери, а след това последвала едновременна атака от няколко страни на най-мощния шведски кораб – флагманският „Елефант“ („Слон“).
В резултат на тричасовата битка били пленени всичките 9 шведски кораба. Руският флот не понесъл загуби в кораби. Били убити 124 души, други 342 – ранени. Загубите на шведите били значително по-големи: 361 души убити, а всички останали – пленени. Сред пленниците бил и контраадмирал Ереншелд, който получил седем рани.
Победата при Гангут била широко отпразнувана в Санкт-Петербург. За участниците в битката бил изсечен специален медал. По време на празничните тържества на площад „Троицкая“ издигнали триумфална арка, върху която изобразили орел, седнал върху слон. Надписът „Руският орел не лови мухи“ загатвал за руския герб, а изображението – и за името на шведския флагман.
Шведските пленени кораби останали в Санкт-Петербург до 1743 година. Победата на руския флот позволила да бъдат превзети Аландските острови. Новината предизвикала и значителен резонанс в Европа. От тактическа гледна точка, с цената на сравнително малки загуби, на шведския флот било нанесено чувствително поражение. Командирът на шведската ескадра адмирал Ватранг не издържал позора: следващата година, позовавайки се на лошо здраве, той се отказал от командването и година по-късно починал.
Младият руски флот получил много интересен и поучителен опит в такива абордажни сражения, които били типични само за Северната война. Но шведите не си взели поука: 6 години по-късно русите ги разгромили при Гренгам в подобни условия. А битката при Гангут останала известна в историята като последното сражение на галерите.
–
