След поражението си от руснаците при Полтава през 1709 г. шведската сухопътна армия вече не представлявала онази страховита сила, с която крал Карл XII започнал Северната война (1700-1721). Но наличието на силен шведски флот пречело на бързото и победоносно прекратяване на войната в полза на Русия и нейните съюзници. През 1714 г. първоначалният план за действие предвиждал съвместни действия на руските и датските военноморски сили. Походът на руския флот от леки галери трябвало да има спомагателен характер. И без това вече почти никой не ги използвал в големи битки – тяхното време отдавна било преминало.
Съвместните действия с датчаните обаче не се състояли, затова планът на кампанията бил променен. Петър I наредил галерният флот да се движи покрай брега на Балтийско море, да стовари десант на територията на врага и така войната да приключи. Той се състоял от 99 галери и по-малки гребни кораби – скампавеи. Общото ръководство официално се осъществявало от генерал-адмирал Ф. М. Апраксин въпреки, че ключовата роля в операцията принадлежала на царя.
През юли 1714 г. шведският флот под командването на адмирал Ватранг преградил пътя на руските галери при нос Гангут. Шведите не бързали да влязат в бой и чакали руското командване да направи грешен ход.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
