Ако се вгледаме в различни средновековни географски карти, лесно ще забележим, че всевъзможни чудовища, странни зверове и необясними същества са неразделна част от средновековната космография. Тази традиция води произхода си още от Античността, където „другите“ – тоест, всичко, което не е Гърция или Рим, представлява странен и непознат свят на диви варвари. Оттам това схващане преминава към Средновековна Европа – като вече в цивилизования свят се включват новосъздадените държави след рухването на Западната Римска империя. Затова и повечето чудовища, с които са пълни средновековните карти, всички тези „грешки на природата“, колкото и да е странно, са образи на фантазията, родени не сред влажни и мъгливи манастирски стени – а сред красивите градини на Елада. Разбира се, средновековните картографи използвали и разказите на своите съвременници – поклонници, пътешествениници и воини, завръщащи се от далечни походи. По този начин източните персонажи се озовавали върху европейските карти.
Цялата тази информация била изобразявана на картата като концентрични кръгове, въртящи се около центъра на Земята – за какъвто тогава се смятал Йерусалим. И колкото по-далеч от него ни отвежда картата, толкова повече чудовища се срещат.
Въпреки това, между древното и средновековното им възприемане има значителна разлика. В древността странните същества се считали за аномални отклонения – а през Средновековието те били разглеждани като едно от загадъчните чудеса на сътворението.
Цели галерии от чудовища обикновено заемат южната страна на повечето манастирски карти. В далечния север, където царуват ужасни студове, има и „различни хора“, но в малки количества.
Върху по-късни карти: Ебсторфската (която е най-голямата средновековна карта, стигнала до ХХ-ти век, но била унищожена при бомбардировка на Хамбург през 1943 г.)
Ебсторфската карта
Херефордската и псалтирните карти от ХІІІ-ти век чудовища вече присъстват навсякъде. В Ебсторфската карта може да се различат 24 вида „различни“ чудовищни хора, а Хелефордската менажерия включва 20 странни създания. Светът, създаден от средновековните картографи, буквално е натъпкан с мистериозни и необикновени същества.
Херефордската карта
Според Херефордската карта, северно от Кавказ живее „мантикора“ – чудовище с човешко лице и лъвско тяло.
В Каспийския регион и по-нататък в Азия има зверове, наподобяващи Минотавъра, „пригодни за бойни действия, макар и най-често използвани в армията на врага на човешкия род“.
В египетската пустиня е изобразен сатир. Някъде в Персия живеят еднооки хора (манокули), хипоподи (същества с конски копита) и сциоподи – хора, които тичат бързо на единствения си крак.
Върху Ебсторфската карта „развъдникът“ на чудовищата се намира в Етиопия. Там живее „племе без език, чиито представители се обясняват с кимания и жестове“; четириоки етиопци; „псили“, които не се страхуват от змийска отрова; същества с плоско лице; космати хора с три ръце, живеещи в близост до блата; ихтиофаги, които ядат само риба и пият солена морска вода; същества без уста, които „поддържат съществуването си, вдишвайки миризмата на ябълки, а ако усетят зловонна смрад, загиват“; амиктири, чиято огромна предна устна закрива цялото тяло… Списъкът може да бъде разширен до безкрайност. Но особено били популярни три същества: панотии, блемии и донестри.
Панотиите се намират в крайния Североизток и са изобразени с огромни уши, които могат да покрият цялото им тяло. За пръв път с разкази за панотиите се запознали войниците на Александър Македонски в Индия. Мнозина историци предполагат, че легендите за тях представляват далечно ехо от нахлуването на арийците (индоевропейците) в Индустан през ІІ-то хилядолетие пр. Хр. Факт е, че арийците удължавали ушите си с тежки златни обеци. В паметта на коренното население на Индия те така и останали – „голямоухите“.
Блемиите са същества с лице върху корема си. По правило, те били изобразявани в Етиопия или в края на Нубийската пустиня. Историците ги свързват с едноименното племе, което живеело тук по времето на Римската империя. Блемиите се отличавали с жестокост и войнственост, което причинявало много грижи на римските наместници в Египет. Смятало се, че са много кръвожадни и принасят човешки жертви – което, вероятно, напълно отговоряло на истината. Митът за лицето върху корема възикнал поради особеностите на тяхното защитно въоръжение – върху щитовете и нагръдните си доспехи изобразявали човешко лице. От голямо разстояние наистина можело да се стори, че лицата им са на нивото на корема.
Донестрите пък били уникални създания, живеещи на островите в Червено море. Те можели да говорят на всички езици. В средновековната картина на света това умение се свързвало само със Светите апостоли, които говорели на различни езици след слизането на Светия Дух. Но, за разлика от апостолите, донестрите не спасявали, а убивали хора. Техният образ е проява на особеностите на средновековното европейско съзнание: всичко в света трябвало да има своята противоположност.
Донестрите били уродливи от главата до кръста. Съдейки по миниатюрите, те приличали на комбинация между жаба и лъв. От кръста до краката обаче били като хора. Въпреки грозотата си, донестите били много любезни и бързо предразполагали пътеществениците. Но веднага, щом гостите им губели бдителността си, чудовищата се нахвърляли върху тях и ги изяждали. Те имали навика след това дълго да плачат над откъснатата глава на своята жертва.
