Ако се вгледаме в различни средновековни географски карти, лесно ще забележим, че всевъзможни чудовища, странни зверове и необясними същества са неразделна част от средновековната космография. Тази традиция води произхода си още от Античността, където „другите” – тоест, всичко, което не е Гърция или Рим, представлява странен и непознат свят на диви варвари. Оттам това схващане преминава към Средновековна Европа – като вече в цивилизования свят се включват новосъздадените държави след рухването на Западната Римска империя.
Затова и повечето чудовища, с които са пълни средновековните карти, всички тези „грешки на природата“, колкото и да е странно, са образи на фантазията, родени не сред влажни и мъгливи манастирски стени – а сред красивите градини на Елада. Разбира се, средновековните картографи използвали и разказите на своите съвременници – поклонници, пътешествениници и воини, завръщащи се от далечни походи. По този начин източните персонажи се озовавали върху европейските карти.
Цялата тази информация била изобразявана на картата като концентрични кръгове, въртящи се около центъра на Земята – за какъвто тогава се смятал Йерусалим. И колкото по-далеч от него ни отвежда картата, толкова повече чудовища се срещат.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
