Прототипът на Синята Брада, Жил дьо Монморанси-Лавал, граф дьо Бриен, барон дьо Ре, по-известен на историята като Жил дьо Ре (1404 – 1440), бил аристократ от Бретан. Дьо Ре бил уважаван рицар и национален герой, който станал известен като маршал на Франция и дясна ръка на Жана д’Арк. За съжаление, след разкритията за истинската му същност, славната му кариера се сгромолясала, когато било установено, че извън обществени живот, дьо Ре бил истинско чудовище.
Аристократичното семейство на Дьо Ре било било едно от най-старите, най-уважаваните и най-изтъкнатите във Франция. Още в ранна възраст дьо Ре оправдал високите очаквания за наследник на такъв знатен клан.
Никакви разходи не били пощадени за възпитанието и подготовката му за живот на благородник. Подобно на други деца от благородни семейства, Жил прекарва първите си 7 години предимно в компанията на жени. Дрехите му били миниатюрни версии на онези, които носел баща му. Към Жил се отнасяли като към малък крал. Когато навършил 7 години, се заели с образованието му като баща му наема само най-добрите преподаватели, за да култивира ума на сина и наследника си. Жил станал образован млад мъж, владеещ латински и пристрастен към всички видове учения. Той четял и илюстрирал ръкописи, от които притежавал стотици. Дори и най-суровите му критици споделят, че Жил бил един от най-добре образованите и възпитани мъже на своето време.
На петнайсетгодишна възраст той се отличил във военното дело по време на серия от последователни войни, които обявило херцогството на Бретан. Той се прославил особено много в Анжу, защитавайки неговата херцогиня от англичаните през 1427 година.
Възход преди падението
Когато Жана д’Арк се появява през 1429 г., за да предизвика англичаните, Жил дьо Ре бил един от най-известните военни във Франция, въпреки младостта си. Той е назначен да охранява Орлеанската дева и се бие в няколко битки на нейна страна. Носели се слухове, че Жил е бил влюбен в Жана д’Арк. Тъй като за Жана се знаело, че е твърде чиста за всякакви подобни грешни мисли, историята изглежда малко вероятна. Жана е била сматана за божествено определена от самия Бог и всички доказателствата сочат, че Жил се е страхувал от Бога дори преди смъртта си. Твърди се усилелно, че е бил хомосексуалист, въпреки брака си.
След като я придружил до Реймс за коронясването на крал Шарл VII, Жил дьо Ре става Маршал на Франция – отличие, присъждано на генералите за изключителни постижения.
Дьо Ре наследява значителни имоти от баща си и от дядо си по майчина линия. Оженил се за богата наследница, което съвпадение му донесло още по-голямо богатство и го превърнало в един от най-големите магнати на Франция. Той се оттеглил от военната кариера през 1434 г., но скоро се оказало, че не е толкова добър в управлението парите си. На Ре не му отнело много време да похарчи приказното си богатство с разкошния начин на живот, който съперничил дори на този на краля.
Алхимия, сатанизъм и серийни убийства
В рамките на една година след пенсионирането си Дьо Ре загубил по-голямата част от земите си и семейството му си осигурило указ от краля, който му забранявал да ипотекира останалото. За да събере повече пари, Дьо Ре се обърнал към алхимията, като се надявал да измисли начин да превърне основни метали в злато. Той проявил жив интерес към сатанизма, надявайки се да придобие знание, сила и богатство, като призове дявола. В средновековна Европа алхимията се свързвала с черната магия, тъй като често включвала използването на тайнствени символи и процеси и мнозина смятали, че упоритото търсене на злато неминуемо трябва да доведе практикуващите до контакт със Сатаната.
Друга черна страница от живота му по това време били серийните изнасилвания, изтезания и убийства на деца. През 1440 г. дьо Ре влиза в спор с местните църковни дейци и нещата ескалират, като в крайна сметка той отвлича свещеник. Това предизвиква църковно разследване, което открива някои ужасяващи неща за Жил. Оказва се, че известният национален герой е убивал деца – предимно момчета. Първите няколко убийства са извършени през 1433 г. в родния му дом Шамптоке, но по-голямата част от убийствата на Жил са извършени в Мачекул. Първият документиран случай било местно момче, накарано да занесе съобщение до замъка на Жил и никога повече не се върнало. Това била съдбата на около 200 деца. Понякога те са били изпращани с поръчка, други примамвани с обещания за храна, играчки или дрехи и скоро броят на изчезналите местни деца започнал да се набива на очи. Те били убити по наистина жесток и мъчителен начин и именно тази подробност издига Жил над другите серийни убийци на деца: те били разчленени, обезглавени, с прерязани гърла или счупени вратове.
Сексуалното посегателство над децата било на второ място след убийството по отношение на удоволствието, което получавал. Друг съучастник разкрива по време на процеса на Жил, че „той се наслаждавал повече на убийството на споменатите деца и на това, че виждал главите и крайниците им отделени от тялото им, от това, че ги умъртвява и кръвта им изтича“.
Забавлвнието на дьо Ре включвало изтезания и содомия и завършвало с убийството на детето, обикновено чрез обезглавяване. След това жертвите и облеклото били изгаряни в камината, а пепелта им изхвърляна.
Херцогът на Бретан канцлер и епископ на Нант, тайно публикувал и разпространил писмо в края на юли 1440 г., в което подробно се описват оскверненителните обвинения срещу Жил, които бързо се разпространяват. На 15 септември 1440 г. херцогът на Бретан изпраща своя капитан с 30 мъже да арестува Жил. Жил спокойно наблюдавал как хората на херцога се приближават към оградата на замъка, чул ги как обясняват мисията си и позволил да бъде арестуван без протест.
Жил дьо Ре бил подложен на две съдилища – църковен и светски, и двата дирижирани от Жан де Малестройт, който, удобно, е бил епископ на Нант и канцлер в херцогството на Бретан. След като на 15 септември прочели обвинението на Жил, де Малестрой събрал множество свидетели от всички групи на обществото. Чувайки техните показания, той увеличил първоначалните обвинения, свързани главно с изземването на Сент-Етиен-де-Мере-Морте, до 49 обвинения за ерес, убийства, содомия и педофилия. На 9 -ти октомври Жил чул новите обвинения и не се признал за виновен по всички обвинения.
На 21 октомври, в деня, когато трябвало да бъде изложен на мъчения, Жил изведнъж признал всичко. Той не се сдържал от пищните детайли, като отбелязва: „Казах ви… достатъчно, за да обесите 10 000 мъже“. Останалата част от процеса била лесна.
След като дьо Ре признал за престъпленията си, той и неговите съучастници били осъдени на смърт. Той бил екзекутиран на 26 октомври, 1440 г, чрез изгаряне и обесване, едновременно. Неговият позорен живот вдъхновил приказката за Синята брада, за богат сериен убиец на жени.
Интересен факт, обаче е, че през 1992 френски съд направил ревизия на съдебния процес и обявил Жил дьо Ре за невинен. Явно двамата му обвинители – епископа на Нант и дукът на Бретан – са преследвали личен интерес и са изфабрикували всички обвинения. В подкрепа на това съмнение идва фактът, че те заграбват земите му още преди да е приключил процеса.
Автор: Десислава Михалева
