Голямата базилика в Плиска представлява религиозно-дворцов комплекс, който включва архиепископски дворец, базилика и манастир. Базиликата се намира край Националния историко-археологически резерват (НИАР) „Плиска“ и е първият и най-голям православен храм за времето си не само в България, но и в цяла Югоизточна Европа. Тя е не просто обикновен храм – комплексът е от съществено значение за ранно-средновековната българска култура на християните – от втората половина на IX до средата на XI век.
С изграждането на Базиликата се заел тогавашният владетел – цар Борис I. След завършването на храма около 875 година, в продължение на 250 години, той изпълнявал ролята не само на катедрален храм, но и на княжеска, епископска и манастирска църква, както и на средище на духовно-религиозния живот на тогавашната столица Плиска и оттам на цяла България.
4 метрова стена със зъбери разделя и защитава базиликата от външни фактори.
Интересното е, че Базиликата е построена върху т. нар кръстовиден мавзолей. Видно е, че това действие има голямо сакрално значение за българите – все пак са решили да изградят олтарът на Голямата базилика именно там. Мавзолеят е намерен от Тотю Тотев и е познат като една от най-мистериозните постройки от периода на първата българска столица. Една от теориите по адрес на храма е на проф. Станчо Ваклинов, който смята, че мавзолеят е единственото останало от неизвестен вид български езически храм.
Друга хипотеза гласи, че в началото на това място е имало мартириум, състоящ се от кладенец-аязмо и кръстовиден храм. Павел Георгиев, който участвал в проучването твърди, че мартириумът представлявал гробницата на първия български мъченик св. Боян Енравота, който дал живота си за вярата. Заради предателството към отечествените традиции бил екзекутиран от брат си кан Маламир около 832 г. През 865г., по време на несполучливият бунт на езичниците, мартирият бил разрушен. Тогава племенникът на Енравота, цар Борис I станал ктитор на новоизградения храм и така обвързал новата религия с аристократичен исторически паметник като мартириума.
Има и друга теория, която гласи, че мястото било замислено като мавзолей на българските канове. Това е доста убедителното схващане на арх. Бояджиев. Тъй като конструкцията не била достатъчно устойчива, идеята да се превърне в катедрала след покръстването не издържала и така се наложило цялата сграда да бъде разрушена. Въпреки наличието на значителен брой паметници от тази епоха, досега не е бил откриван мавзолей на български кан, нито данни за погребален ритуал на владетелите – това е едно от нещата, които озадачават историците.
Смята се, че след разрушаването, още в края на IV или началото на V век, са изградени други сгради до базиликата – това станало с помощта на камъните над основите. Няколко века по-късно, през IX-X век, първоначално базиликата е реновирана с тухли, но в края на X век отново е разрушена. Най-вероятно това е така заради присъединяването на цяла източна България към Византия.
В частите от Голямата базилика, които са изследвани се вижда, че архиепископската резиденция заема територия в дворовете на север и на юг от храма, като в северния двор е проучен жилищен дворец, докато на запад от него – баня с хипокауст. На юг от базиликата се намира триделна сграда, помещавала дидаскалейон (училище) и скрипторий. Именно дидаскалейонът е доказателство, че зад стените на храма не са се изучавали само богослужебни книги, но и по-сериозни предмети като архитектура, право и строителство. Според легендите на това място царят посрещнал учениците на Кирил и Методий през 886 година, които се смятат за основоположници на Плисковско-Преславската книжовна школа на старобългарски език.
След щателно изследване на базиликата и територията към нея е открит некропол с гробове на членове на монашеското братство, както и светски некропол с гробове на аристократи, разположен пред аспидите на базиликата. На територията на храма се намират манастирските помещения, кухнята и трапезарията, а в източното крило на двора се разполага двуетажна сграда с 10 идентични помещения-килии, в които пребивавали монасите. В средата на двора се намира големият манастирски кладенец, а до него е втората баня, която е била с хипокауст и кръстокуполна конструкция.
До тук бяхме със сухите факти. Нека ви кажа нещо интересно – преданията разказват, че цар Борис I повикал византийски майстор живописец, който имал за задача да нарисува ловни сцени по стените на царския дворец. Художникът обаче бил монах и затова на стените изобразил второто пришествие – по-точно наказанието на грешниците и награждаването на праведниците. Когато царят видял завършеното произведение, дотолкова се стреснал от възмездието,че веднага се покръстил. Така се стигнало до християнството в България. Голямата базилика в Плиска определено е място, което всеки български християнин трябва да посети.
Автор: Божидара Иванова
