Бъдещият спасител на Европа и страшилище за турците Ян Собески прекарал младостта си в Париж, подобно на немалко полски шляхтичи – но, освен на многобройни забавления, се отдавал старателно на изучаване на Паскал и Декарт. Той служил в специалната „червена гвардия“ на „краля-слънце“ Людовик ХІV заедно с великия присмехулник Сирано дьо Бержерак.
Когато се завърнал в Полша, богатият благородник веднага станал велик коронен хорунжи (знаменосец на кралското знаме).
Собески срещнал французойката Мария дьо Гранж д`Аркен, когато тя била съпруга на воеводата на Сандомеж, Ян Замойски. По полски маниер я наричали Марисинка. Тогава Собески вече бил хетман.
Библиотеката на Собески била смятана за най-добрата във Варшава, за нея се носели слухове във всички образовани държави в Европа. Сега той казал на красавицата:
– Животът на всеки човек е като библиотека, в която винаги ще липсва един том – най-ценният. Честит е пан Замойски, че със слабите си пръсти разлиства такава прекрасна книга!
Марисинка веднага разбрала всичко; пък и коя ли жена на нейно място не би разбрала? Скоро двамата вече били любовници и си пишели като опитни шпиони: с таен шифър.
Писмата на Собески и Марисинка са изключително ценен епистоларен паметник на епохата, в който личи човекът на онзи бурен век – с неговите страсти и подозрения, със знанията му и границите на тези знания.
Оттук нататък в живота на Собески нямало момент, когато да не мисли за своята Марисинка. Той извоювал прочутите си военни победи с нейното име на уста. Обобщавайки превратностите на току-що отшумяла битка, ранен, той пише:
„Но стига съм те занимавал с такива дреболии като моите рани…“, и преминавал към нежни обяснения в любов.
По това време турският султан Мехмед IV тръгнал на война срещу Полша. Полската земя била в пламъци, десетки хиляди поляци били отведени в робство. Турците изнасилвали жените пред очите на съпрузите им, а момчетата обрязвали пред очите на майките им.
Турският главнокомандващ Хюсеин-паша събрал 35-хилядна армия в крепостта Хотин. На 10 ноември 1673 г. Собески с 30-хилядна войска имитирал нощна атака, а на другия ден сутринта атакувал недоспалите и измъчени от безсъние и тревога турци. Те опитали да контраатакуват със своята конница, но полските тежковъоръжени „крилати хусари“ просто я смазали в последвалата кавалерийска битка. Турците побягнали, но тогава мостът над река Днестър се сринал под тежестта им. 30 хиляди турци били убити и пленени.
Също на 10 ноември 1673 г. умрял кралят Михаил Вишневецки. Победата при Хотин предопределила избора на Ян Собески за нов крал на Полша. Марисинка вече била кралица. Тя родила на Собески 13 деца, но само 4 от тях достигнали зряла възраст.
Зимата на 1683 г. се оказала дъждовна. Едва пътищата изсъхнали, и през пролетта великият везир на Турция, Кара-Мустафа, с 260-хилядна армия нахлул в Австрия. По улиците на Виена се появили ужасени бежанци. Кралят, велможите му и по-богатите граждани избягали от града. Останали само малък гарнизон и бедняците, които нямали какво да губят. Единствената надежда на всички бил Ян Собески.
На 12 юли турците обсадили Виена. Това била последната бариера пред Централна Европа с нейните богати, древни и, в случая – беззащитни градове.
Турските оръдия обстрелвали стените на австрийската столица, причинявали пожари. В същото време от цяла Европа, чак от далечна Испания, се стичали доброволци, за да се бият с турците. Единствени протестантските Англия и Холандия отказали да изпратят помощ.
На 11 септември виенчани видели на хоризонта знамената на Собески, който идвал на помощ с 26-хилядна армия. Така се събрала общо 84-хилядна християнска войска.
Сражението започнало рано сутринта на 12 септември с пехотна атака на християните. Полските „крилати хусари“, предвождани лично от Ян Собески, се включили чак в късния следобяд – когато турските сили вече били изтощени в 12-часовата битка. Смята се, че това е най-масовата конна атака във военната история на човечеството – 20 хиляди конници с орлови криле на гърбовете просто смазали всяка съпротива. Цялата турска армия побягнала безразборно.
Победителите освободили от робство 500 християнски момчета, които мюсюлманските имами не успели да обрежат.
В турския обоз открили огромен брой чували с кафе. Това било все още новост за европейците и се смята, че оттогава Виена станала една от столиците на хубаво приготвеното кафе.
Собески организирал преследването на бягащите турци и избил голяма част от тях. После забързал към Варшава, където нетърпеливо го чакала Марисинка.
А в Полша продължавали интригите и междуособиците, които го хвърляли в апатия и безразличие. „По-добре да общувам с книги, отколкото с негодници“, казвал той.
Единствено Марисинка, вече раждала и немлада, но все още красива, била последната му утеха. Любовта на стария воин била все така силна, както и на младини, когато я видял за пръв път.
Крал Ян Собески умрял на 17 юни 1696 г. в любимия си замък Виланова. Марисинка се преместила в Рим, където, независимо от възрастта и болестите си, се забавлявала с млади любовници. Накрая се заселила във френския замък Блоа, където през 1716 г. се разделила с бурния си емоционален живот. Полша забравила за нея.
Прахът на Ян Собиески бил поставен в един от манастирите на Варшава. Една нощ някой потропал на портата. Отворили и видели, че при гробницата на Собески бил оставен… ковчег. В него лежала кралица Марисинка – вече изсъхнала като мумия, страшна в сегашната си грозота.
Така и не станало ясно кой докарал ковчега чак от Блоа. Но явно бил човек, който знаел за голямата любов на Ян Собески и вярвал, че както кралят бил влюбен в нея приживе, така щял да я обича и в смъртта.
