Готическият стил в архитектурата се появява през Х-ХІ вв., като последователно, стъпка по стъпка, се развива от новите тогава методи за издигане на островърхи сводове с пресичащи се повърхности – и достига своя разцвет през ХІІІ-ХІV-ти вв.
В комбинация с островърхите арки, тази техника позволявала на строителите да увеличат височината на църквата. Но това на свой ред изисквало създаването на дъгови опори, които компенсирали налягането на стените и тавана и в същото време позволявали стените да бъдат по-тънки, а прозорците – по-многобройни и по-големи. Това са характерните технически характеристики на готическия архитектурен стил.
Но майсторите на готиката били не просто високопрофесионални строители, добре запознати с математиката и механиката. Те били и художници, които създали един от най-оригиналните строителни стилове в световната история, използвайки нови за времето си технологии. В техните ръце поддържащите конструкции, островърхите сводове и колоните се превърнали в художествено средство за организиране на вътрешното пространство.
Арковите опори, които били обикновени елементи за подсилване на стените, съзнателно се използвали, за да се подчертае ритмичната триизмерна динамика на сградата, нейният стремеж нагоре. Тази архитектурна самобитност се подчертавала с изобилие на скулптури, обикновено човешки фигури, изваяни с почти класическо усещане за идеализиран реализъм.
Огромните прозорци били закрити с цветни витражи (най-добрите им примери са, може би, в катедралите на Шартър и Бурже), които създавали в интериорите удивително осветление с меки приглушени тонове, променящи се в зависимост от времето на деня. В оцветените прозорци, чиято великолепна палитра можела да се състезава дори с изумителните византийски мозайки, Божият свят е изобразен по съвсем реалистичен начин – с неговите ангели, светци, хора, животни и цветя.
Не е изненадващо, че някои архитекти и техните покровители, вдъхновени от своите успехи, започнали да изискват невъзможното от новата вълшебна техника. Те вдигали таваните на църквите все по-високо и високо, постигайки великолепни пространствени и светлинни ефекти.
В резултат на това в някои европейски църкви покривите просто рухнали. Най-известната строителна катастрофа е тази в катедралата в Бове (Северна Франция): островърхият покрив, издигнат на височина 48 м, рухнал през 1284 г. Били необходими почти 40 години, за да го възстановят. Оттогава строителите станали по-предпазливи. В Кьолнската катедрала сводовете били замислени почти на същата височина (45 м), но ги завършили едва през ХІХ-ти век.
Някои историци отдавна се опитват да интерпретират готическата архитектура като изискан символичен език и търсят смислови паралели със схоластиката. Сега вече няма съмнение, че много от детайлите на готическите сгради, особено техният декор, са наистина надарени със символично значение. Разбира се, трудно е да се открие дълбок богословски смисъл в архитектурата на цялата сграда; днес нямаме толкова изчерпателни свидетелства за онова време, както за ренесансовата архитектура. Но, във всеки случай, справедливо е да се предположи, че архитектите от XIII-XIV вв. и техните църковни покровители, като образовани хора, имали представа за тогавашното господстващо философско убеждение, че Вселената и всички творения са създадени по законите на хармонията.
Готическият стил бързо проникнал от Франция в Англия, Германия и Испания; само Италия известно време се съпротивлявала на изкушенията му. Такова бързо разпространение се дължи главно на факта, че навсякъде в строителството участвали най-добрите архитекти със своите бригади, предимно французи. Международната система на чиракуване, която привличала обещаващи млади хора в „екипите“ на майсторите, също била от голямо значение; по същия начин младите учени се стремели да влязат в кръга на най-добрите преподаватели в големите университети.
Архитектите вече можели да се учат по рисунките или по сборници от своеобразни „типови проекти“ за обща употреба, както и от детайлните проекти на реални сгради. Тези проекти били разработени толкова старателно и с такова внимание, че въз основа на тях през XIX-ти век катедралите в Кьолн и Улм били завършени с абсолютна точност.
Но, все пак, по-важната причина за широкото разпространение на готическия стил и неговото извънредно дълголетие (в континентална Европа до средата на XVI-ти век, в Англия до XVIII-ти) била естетическата му и религиозна привлекателност.
В различните си форми, зависещи от региона и епохата, готическият стил продължавал да задоволява нуждите на много поколения вярващи.
Само това обстоятелство може да обясни броя и размера на готическите катедрали и църкви, построени в цяла Европа след XIII-ти век. Наистина, нито ценностната система, нито приоритетите на европейските общества били претърпели фундаментални промени в сравнение с XI-XII вв. Тогава все още значителна част от богатствата продължавала да се използва за актове на благочестие, за войни и за изграждане на дворци и замъци.
