Готическият стил в архитектурата се появява през Х-ХІ вв., като последователно, стъпка по стъпка, се развива от новите тогава методи за издигане на островърхи сводове с пресичащи се повърхности – и достига своя разцвет през ХІІІ-ХІV-ти вв.
В комбинация с островърхите арки, тази техника позволявала на строителите да увеличат височината на църквата. Но това на свой ред изисквало създаването на дъгови опори, които компенсирали налягането на стените и тавана и в същото време позволявали стените да бъдат по-тънки, а прозорците – по-многобройни и по-големи. Това са характерните технически характеристики на готическия архитектурен стил.
Но майсторите на готиката били не просто високопрофесионални строители, добре запознати с математиката и механиката. Те били и художници, които създали един от най-оригиналните строителни стилове в световната история, използвайки нови за времето си технологии. В техните ръце поддържащите конструкции, островърхите сводове и колоните се превърнали в художествено средство за организиране на вътрешното пространство.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/Milanskata-katedrala-710x533-1.jpg)
Арковите опори, които били обикновени елементи за подсилване на стените, съзнателно се използвали, за да се подчертае ритмичната триизмерна динамика на сградата, нейният стремеж нагоре. Тази архитектурна самобитност се подчертавала с изобилие на скулптури, обикновено човешки фигури, изваяни с почти класическо усещане за идеализиран реализъм.
Огромните прозорци били закрити с цветни витражи (най-добрите им примери са, може би, в катедралите на Шартър и Бурже), които създавали в интериорите удивително осветление с меки приглушени тонове, променящи се в зависимост от времето на деня. В оцветените прозорци, чиято великолепна палитра можела да се състезава дори с изумителните византийски мозайки, Божият свят е изобразен по съвсем реалистичен начин – с неговите ангели, светци, хора, животни и цветя.
Не е изненадващо, че някои архитекти и техните покровители, вдъхновени от своите успехи, започнали да изискват невъзможното от новата вълшебна техника. Те вдигали таваните на църквите все по-високо и високо, постигайки великолепни пространствени и светлинни ефекти.
В резултат на това в някои европейски църкви покривите просто рухнали. Най-известната строителна катастрофа е тази в катедралата в Бове (Северна Франция): островърхият покрив, издигнат на височина 48 м, рухнал през 1284 г. Били необходими почти 40 години, за да го възстановят. Оттогава строителите станали по-предпазливи. В Кьолнската катедрала сводовете били замислени почти на същата височина (45 м), но ги завършили едва през ХІХ-ти век.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/Cologne_Cathedral.jpg)
Някои историци отдавна се опитват да интерпретират готическата архитектура като изискан символичен език и търсят смислови паралели със схоластиката. Сега вече няма съмнение, че много от детайлите на готическите сгради, особено техният декор, са наистина надарени със символично значение. Разбира се, трудно е да се открие дълбок богословски смисъл в архитектурата на цялата сграда; днес нямаме толкова изчерпателни свидетелства за онова време, както за ренесансовата архитектура. Но, във всеки случай, справедливо е да се предположи, че архитектите от XIII-XIV вв. и техните църковни покровители, като образовани хора, имали представа за тогавашното господстващо философско убеждение, че Вселената и всички творения са създадени по законите на хармонията.
Готическият стил бързо проникнал от Франция в Англия, Германия и Испания; само Италия известно време се съпротивлявала на изкушенията му. Такова бързо разпространение се дължи главно на факта, че навсякъде в строителството участвали най-добрите архитекти със своите бригади, предимно французи. Международната система на чиракуване, която привличала обещаващи млади хора в „екипите“ на майсторите, също била от голямо значение; по същия начин младите учени се стремели да влязат в кръга на най-добрите преподаватели в големите университети.
Архитектите вече можели да се учат по рисунките или по сборници от своеобразни „типови проекти“ за обща употреба, както и от детайлните проекти на реални сгради. Тези проекти били разработени толкова старателно и с такова внимание, че въз основа на тях през XIX-ти век катедралите в Кьолн и Улм били завършени с абсолютна точност.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/Gothic-Cologne-Cathedral-006-710x670-1.jpg)
Но, все пак, по-важната причина за широкото разпространение на готическия стил и неговото извънредно дълголетие (в континентална Европа до средата на XVI-ти век, в Англия до XVIII-ти) била естетическата му и религиозна привлекателност.
В различните си форми, зависещи от региона и епохата, готическият стил продължавал да задоволява нуждите на много поколения вярващи.
Само това обстоятелство може да обясни броя и размера на готическите катедрали и църкви, построени в цяла Европа след XIII-ти век. Наистина, нито ценностната система, нито приоритетите на европейските общества били претърпели фундаментални промени в сравнение с XI-XII вв. Тогава все още значителна част от богатствата продължавала да се използва за актове на благочестие, за войни и за изграждане на дворци и замъци.