На 29 май 1453 г. стените на Константинопол рухват под ударите на османските оръдия. С тях пада не просто един град, а последната голяма крепост на гръкоезичния римски свят. След този ден огромната част от гръцкото население се оказва под властта на султаните от дома на Осман. В продължение на векове тези хора не мислят за себе си непременно като „елини“ в модерния национален смисъл. Те са ромеи, православни християни, наследници на Източната Римска империя, заключени в рамките на османския ред.
Но през XIX век една стара памет се събужда. Антична Елада, Спарта, Атина, Омир, Леонид и Перикъл престават да бъдат само далечни сенки от езическото минало. Те се превръщат в политическо оръжие. Гръцката война за независимост започва като заговор на тайни общества, избухва като хаотичен бунт на планинци, моряци, монаси и търговци, потъва в кръв и граждански разпри, а накрая се превръща в международен въпрос, който принуждава Великите сили да действат.
Под османска власт
След падането на Константинопол гърците са включени в т.нар. Рум миллет, самоуправляваща се православна общност под духовното водачество на Вселенската патриаршия. Това дава определена религиозна автономия, но не означава равенство. Християните са подчинени на мюсюлманската власт, техните права са ограничени, свидетелството им в съдилищата тежи по-малко, а достъпът до оръжие и политическа сила е силно контролиран.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
