Когато чуем „Византия“, често си представяме златни мозайки, императори с корони, тъмни дворцови интриги, монаси, икони и огромния купол на „Света София“. Но зад тази величествена картина е имало истински хора: търговци, войници, занаятчии, монаси, готвачи, чиновници, жени, селяни, роби и моряци. Те не са живели в музей на късната античност. Те са живели в свят, който все още се е наричал римски, но вече е бил дълбоко променен.
Животът във Византийската империя е живот на границата между старото и новото. Хората продължават да се смятат за римляни, но говорят предимно гръцки. Наследяват градове, пътища, монети и закони от античния Рим, но живеят в християнско общество, в което езическите храмове са затворени, старите игри изчезват, а църквата определя ритъма на времето. Те пазят имперска гордост, но често живеят в свят на войни, изгубени провинции, намаляващи градове и постоянна несигурност.
Византия или Източна Римска империя?
Първо трябва да уточним нещо важно. Хората, които ние днес наричаме „византийци“, не са наричали себе си така. Те са се смятали за ромеи, тоест римляни. За тях империята им е била Римската империя, продължение на държавата, която някога е управлявала Средиземноморието. Думата „Византия“ е много по-късна. Тя идва от името на стария град Византион, върху който Константин Велики изгражда Константинопол.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
