На 17 януари 1807 г., на бал във Варшава Наполеон обърнал внимание на една дама, която се отличавала сред останалите по скромността на облеклото си: бяла рокля с бял тюл. Веднага го информирали, че това е 20-годишната полска аристократка графиня Мария Валевска. Императорът я поканил да танцуват кадрил. Мария отговаряла на въпросите му толкова скромно и танцувала така грациозно, че веднага завъртяла главата на Наполеон.
Красавицата била съпруга на граф Анастазий Валевски. Той бил с 50 години по-възрастен от жена си и за него това бил трети брак.
Покорителят на Европа бил свикнал да се държи с жените също толкова решително, както и с държавите. Той не обичал дългите обсади, дори не си губел времето да атакува. Обикновено при жената, която харесвал, изпращал един от своите адютанти с инструкции кога тя да се яви в императорските покои. Почти не срещал откази. На следващата сутрин „ощастливената“ дама получавала от същия адютант букет цветя, някакво бижу и кесия със сума, съответстваща на полученото от Наполеон удоволствие.
Сега обаче нещата се объркали. На сутринта след бала Бонапарт изпратил на Мария кратка бележка: „Вчера виждах само Вас и копнеех само за Вас. Дайте ми възможност да загася разгорелия се пламък. Наполеон“.
Това просташко писание така ядосало графинята, че тя дори не счела за необходимо да отговори. Императорът бил много изненадан и написал друго писмо, с много по-нежни думи, подходящи за случая. Пак нямало отговор. Недостъпността на обекта на желанието му сериозно разпалило страстта на Наполеон. Той изпратил на Мария трето писмо, в края на което наблегнал на патриотичните й чувства: „Ако пожалите моето нещастно сърце, аз ще изпълня всичките Ви желания, а Вашата Родина ще бъде още по-драгоценна за мен“.
Тази еднопосочна кореспонденция не била тайна за варшавското висше общество. Полските аристократи започнали да убеждават графиня Валевска да отстъпи на желанието на френския император. Патриотичните сводници уверявали младата жена, че ако изневери на съпруга си не просто така, а от любов към Отечеството, то това изобщо не е грях, а напротив, благородно дело. Горката Мария не могла да устои дълго и се съгласила да се срещне с Бонапарт.
В каретата на път за двореца графинята започнала да плаче и не могла да се успокои. На Дюрок, хофмаршалът на императорския двор, му се наложило да внесе на ръце ридаещата гостенка.
Наполеон разбрал, че срещата, към която толкова се стремял, не ще се състои според неговия план. Цяла нощ, седнал на дивана до Мария, той опитвал да я утеши, а тя се обливала в сълзи и му се оплаквала както от собствената си горчива орисия, така и от тази на Полша. След такъв сеанс по психотерапия не оставало нищо друго, освен да я отведат обратно вкъщи. Подире й били изпратени разкошен букет, диадема от брилянти и писмо. В него Наполеон канел Мария на обяд и я молел да вземе приложения букет със себе си: това би означавало, че не е безразлична към чувствата му. Графинята тутакси върнала диадемата на пратеника и дошла на обяда, но без никакви китки.
Неудовлетворената страст на Наполеон се разпалвала все повече и повече. Вечерната среща се повторила три дни по-късно. Мария вече не плачела, но и не отстъпвала пред повече от прозрачните намеци на императора. Накрая на Бонапарт му писнало и той обещал да възстанови независимото Кралство Полша. Сега вече жената се предала…
Любовните срещи започнали да се повтарят почти всяка нощ. Цяла Варшава чакала влюбеният император да изпълни обещанието си. Наполеон обаче не бързал, пък и нова военна кампания го разсейвала от любовните удоволствия – трябвало да победи прусите и руснаците в битката при Фридланд (14 юни 1807). Скоро бил сключен Тилзитският мир. Поляците били силно разочаровани – мечтите им не се изпълнили и Наполеон не възстановил Полското кралство. На пръв поглед графиня Валевска би трябвало да се обиди и да прекъсне връзката – но по това време тя вече била влюбена безумно в Бонапарт и веднага му простила измамата.
През 1808 г. императорът й подарил къща на улица „Викториоз“ в Париж и Мария започнала да прекарва по-голямата част от времето си във френската столица.
Интересното е, че старият граф Валевски се отнасял спокойно към особеностите в парижкия живот на младата си съпруга. Двете му сестри също живеели на „Викториоз“, като прикривали отношенията между Мария и Бонапарт.
През 1809 г. започнала френско-австрийската война. Щом Наполеон превзел Виена, той веднага изпратил за Мария. Там тя съобщила на любовника си, че е бременна. Щастието на императора било безгранично. Бъдещото дете на Мария несъмнено било негово. Това означавало, че той е способен да стане баща и да основе нова династия, която да управлява Френската империя.
На 4 май 1810 г. Мария родила син на име Александър в имението на съпруга си. По време на нейния „отпуск по майчинство“ Наполеон успял да се разведе с Жозефина и да се ожени за австрийската принцеса Мария-Луиза.
Императорът дал на сина на Мария титлата „Граф на Империята“ и обширни владения в Неаполското кралство. С това приключила любовната им история. Императорът трябвало да „работи“ за наследник на трона и Мария не искала да му пречи.
През септември 1814 г. тя наела кораб и отишла със сина и сестра си на остров Елба при заточения император. Два дни малкият Александър обикалял острова, придружен от бавачка и двама гвардейци, а майка му и баща му почти не излизали от издигнатата специално за тях палатка. Това била последната им любовна среща.
–
