IV век пр. Хр. бил важен и в много отношения повратен момент не само за гръцката цивилизация, но и за историята на целия свят. Това се свързва преди всичко с живота и постиженията на Александър Велики, който успял да постигне невиждано могъщество и да изгради империя, невероятна по размери и размах. Победите на Александър влезли в аналите на историята като ненадминати примери за тактическия гений на младия цар, който удивил съвременниците си с познанията си във военното дело.
Но на фона на нерестанните му победи встрани и незабелязани остават неговите неуспехи и поражения. От всичките му провали най-големият е, безспорно, експедицията в Согдиана и Бактрия, и последвалата битка при река Политимет.
С настъплението на македонската армия на изток, територията на Централна Азия придобила особено значение – при завладяването на Индия през нея трябвало да се осъществяват доставките за войските и тяхната ротация. Местното население обаче не било твърде щастливо от пристигането на гърците. Согдиана се разбунтувала срещу Александър, а водачът на бунтовниците Спитамен блокирал Мараканда (дн. Самарканд) – важен кръстопът и отбранителен възел. Едновременно с това насам се готвели да нахлуят скитите отвъд река Танаис Азиатски (дн. Сър-даря). Тези два фактора заплашвали да изтръгнат Согдиана от контрола на македонците, което застрашавало цялата стратегическа и политическа ситуация в империята – не бивало да се допусне падането на Мараканда, още повече, че градът се отбранявал с македонски гарнизон, чиято гибел щяла да засегне цялата армия.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
