юли 28, 2020
177 Views

Първите велики географски открития – начало на глобализацията

Автор:

Мнозина днес имат доста смътна представа как се е развивал процесът на откриване на нови земи, след като бива положено началото на Великите географски открития през ХV век. Но на границата между XIV и XV век европейските моряци вече знаели за Канарските острови, носовете Бохадор и Нун в Западна Сахара. Тогава французите взели летящ старта с експедиците на Жан дьо Бетенкур през 1402 г. – той започнал заселването на отдавна известните Канарски острови. Ала все пак португалците изпреварили всички в откритията по западния бряг на Африка.

За официално начало на Великите географски открития се смята годината 1434, когато Жил Еанеш – оръженосецът на инфанта Енрике (принц Хенрих Мореплавателят, 1394-1460), пръв заобиколил нос Бохадор в Западна Сахара и продължил на юг покрай африканския бряг.

Въобще, бурната дейност на инфанта Енрике дала осезаеми резултати. Организираните от него до средата на XV век експедиции значително разширили колониалните територии на португалската корона. Превземането на Сеута през 1415 г. стартирало европейската експанзия към Атлантика и Африка: Мадейра, Азорските острови, Рио де Оро, крайбрежието на Гвинея, устието на река Сенегал, Златният бряг (в дн. Гана) и островите Зелени нос (дн. Кабо Верде).

До 1462 г. експедициите достигнали бреговете на Сиера Леоне и в 1471 г. пресекли екватора. През 1487 г. Бартоломеу Диаш заобиколил нос Добра надежда и пътят към Индийския океан бил отворен. Само бунтът на моряците, изплашени от бекрайните океански простори, му попречил той да се увенчае със славата на негов откривател.

През 1490 г. португалецът Педро да Ковиляо пръв дал на крал Жоао ІІ идеята Индия да бъде достигната не по суша, както дотогава, а по море, заобикаляйки от юг остров Мадагаскар. Следвайки този съвет, Вашку да Гама тръгва от Лисабон за Калкута и се завръща през 1498 г., като отваря пътя на европейците към Южна Азия. През 1505-1506 г. португалците завладяват Калкута и откриват Мадагаскар. Експедициите на Соареш и Алмейда разгръщат истинско завладяване на басейна на Индийския океан: Гоа, Шри Ланка, Цейлон и Индонезия попадат под влиянието на португалските търговци. През 1522 г. те вече се конкурират с китайските. Откриват и остров Нова Гвинея през 1526 г.

През ХVІІ век край бреговете на Индийския океан се появяват английски и холандски кораби. Португалското влияние забележимо отслабва – главно, защото Португалия не притежава нужните човешки ресурси. Иначе казано, няма достатъчно население, за да изпрати необходимото количество войници и военни кораби.

Холандците слизат на остров Ява през 1596 г., а англичаните пристигат на остров Суматра през 1602г. Британците бързо забелязали успехите на холандските търговци и се обединили с тях за борба срещу португалците в Източна Индия. През 1609 г. в Индия се появява първата търговска английска фактория. Към 1620 г. португалците мълчаливо признават поражението си и постепенно започват да напускат своите колонии в Южна Азия. Краят на португалското влияние в региона идва през 1641 г., когато холандските колониални сили заемат остров Тайван и полуостров Малака.

Васко да Гама слиза в Каликут. Снимка: Уикипедия

Американският континент преживява идването на първите европейци в края на Х век: скандинавците, водени от Лейф Ериксон, откриват Винланд, Хелуланд, Маркланд – днешният полуостров Лабрадор. Но тези експедиции остават без историческо значение и не водят до установяване на контакти между Новия и Стария свят.

Испанците възприели идеята на Христофор Колумб да се открие път към Индия не на изток, както търсели дотогава, а на запад – вече отдавна се знаело, че Земята е кръгла, затова подобно намерение било съвсем логично. Експедицията на Колумб тръгнала на 3 август 1492 г. и на 13 октомври той стъпил на Сан-Салвадор, един от Бахамските острови; днес остров Гуанахани. На 15 март 1493 г. благополучно се завърнал в Испания.

Второто плаване на Колумб, продължило от 25 септември 1493 г. до 11 юни 1496 г., донесло откриването на Ямайка, Пуерто Рико, Вирджинските и Наветрените (Карибските) острови. През 1497 г. британците стигнали до Нюфаундленд.

Христофор Колумб продължил експедициите си към бреговете на Централна Америка, а последните му две пътешествия довели до откриването на Тринидад и слизане на брега на Южна Америка. До смъртта си през 1506 г. той вярвал, че е открил морския път към Индия.

През 1501-1504 г. Америго Веспучи под португалски флаг достигнал нос Кананеа край бреговете на съвременна Бразилия; именно той предположил, че Христофор Колумб е открил нов континент. Това се потвърдило от резултатите на първото околосветско плаване на Фернандо Магелан от 20 септември 1519 г. до 6 септември 1522 г.

През 1508 г. испанците се заемат със завоюването на Карибските острови, а също така започват активна колонизация на бреговете на Централна и Южна Америка. Към 1530 г. те вече владеели Флорида, Калифорния, Коста Рика, полуостров Юкатан и днешен Хондурас.

През първата половина на ХVІ век френските и английските компании също започват да посещават американския континент. В 1605 г. в Карибите била създадена британската Западно-индийска компания. През 1630-те години тук започват да проникват и французите.

Северната част на континента бива успешно усвоявана от пътешественици на Англия и Франция. Но през втората половина на ХVІ век френската корона е заета с решаването на религиозни конфликти в страната – и развитието на Северна Америка остава на заден план. Англия взема преднина в този регион. Едва в началото на следващия век французите се заселват в Канада и през 1608 г. основават крепостта Квебек.

Това са главните първоначални Велики географски открития. Може справедливо да се каже, че те полагат основите на днешната глобализация. За добро или за лошо – тук вече всеки може сам да размишлява според своите аналитични способности.

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu